Решение № 456 от 14.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1388/2012 г.

Решение № 456 от 14.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1388/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК - чл. 420, ал. 2, във връзка с чл. 421, ал. 3 НПК, образувано по искане на осъдения И. М. И., с което се претендира да са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Пред ВКС искането се поддържа от осъдения лично и защитата му - адвокати П. Ш. и Д. С. Адвокат Ш. представя писмени бележки.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на направеното искане, тъй като съдът е допуснал съществени процесуални нарушения в процеса на събиране и преценка на доказателствата по делото; бил е затруднен при разкриване на обективната истина, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане.

За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда по нохд № 1285/11 г. РРС признал подсъдимия за виновен и на основание чл. 290, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода условно за срок от три години.

С решение № 65 от 18.05.2012 г., постановено по внохд № 157/12 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд - гр. Русе потвърдил присъдата на РРС.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи:

Искането е допустимо, а по същество - основателно.

Налице са основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК, което предопределя отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

1.Възразява се, че въззивният съд неправилно е приобщил към доказателствената съвкупност по делото частен аудиозапис, изготвен от св. С., посредством мобилен телефон ("iPhone"), на разговора й с подсъдимия И., проведен в неговия служебен кабинет на 27.08.2009 г.

Възражението е основателно.

ВКС е имал повод да вземе отношение по това, че подобен частен аудиозапис е недопустимо доказателствено средство, като настоящият състав на ВКС не намира основания за отклонение от вече заявеното - Решение № 83 от 19.06.2012 г. по кд № 3135/11 г. на ВКС, второ наказателно отделение.

По силата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България "никой не може да бъде...записван...без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените в закона случаи". За нуждите на наказателния процес, тези случаи са уредени в НПК - глава четиринадесета, раздел осми "Специални разузнавателни средства" и в Закона за специалните разузнавателни средства. Приложението на посочените правила е допустима интервенция върху личното пространство на лицето, но при строг законов регламент и тъкмо поради това резултатите от тях, съответно инкорпорирани във веществени доказателствени средства, могат да бъдат използвани за установяването на доказателства от значение за правилното решаване на делото.

Записът, извършен с мобилния телефон на св. С. не представлява такова доказателствено средство, защото не е събрано или изготвено по реда и при условията на НПК, което и очертава неговата недопустимост - чл. 105, ал. 2 НПК

Доброволното предаване на мобилния телефон, компактдисковете, на които е пренесен звуковия файл, писмените разпечатки, отразяващи съдържанието на записания разговор, протоколите, издадени от св. Й. и нотариус П., както и последващите изследвания на автентичността на записа по експертен път не налагат друг извод, защото очевидно се заобикалят изричните правила на НПК (чл. 172 и сл. НПК). Процесуалната допустимост на едно или друго доказателствено средство произтича от закона, а не от неговото заобикаляне. Поради това коментирания запис, свързаните с него писмени документи, веществени доказателства и експертни заключения не могат да бъдат приобщавани към делото, още по-малко ценени и обсъждани в мотивите на въззивния съд, както това е сторил РОС.

1. Нарушено е изискването на чл. 339, ал. 2 НПК. Доводите на подсъдимия и защитата му, поставени на вниманието на въззивната инстанция не са получи ли отговор, съответен на изискванията на посочения текст от закона. Изложените в мотивите на решението (л. 36 и 37) съображения са декларативни. Очевидно е, че въззивният съд е взел отношение предимно по недопустимите доказателствени средства, вместо по доводите срещу оценката на показанията на св. С. и С. Не е достатъчно да се заяви обобщено, че показанията на св. С. са в съответствие с писмените доказателства по делото, без да се конкретизират последните. При събраните по делото множество писмени доказателства, с изключение на тези, за които стана дума в т. 1, подобен подход е несъответен на задълженията, произтичащи от разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК.

Водим от изложеното на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение