Решение № 16203 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2013 г.

Решение № 16203 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9118/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Общински съвет Асеновград срещу решение № 1145 от 18.05.2013 г. по адм. д. № 3770/2012 г. на Административен съд Пловдив, с което е обявено за нищожно решение № 767, прието с Протокол № 35 от заседанието на Общински съвет Асеновград от 24.02.2010 г. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради противоречие с материалноправните разпоредби на § 4, ал. 1, във връзка с § 3 от ПЗР на ЗСН и необоснованост. Ответната страна не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт, съдът е приел че нормата на § 4 от ПЗР на ЗСН е приложима, при положение, че към датата на влизане в сила на ЗСН не са налице сключени договори за концесия, наем, аренда или за съвместно ползване с трети лица и е налице регистрирано сдружение за напояване на територията, включваща общината. Законовата разпоредба предвижда, че до предявяването на искането по реда на § 3, ал. 3 язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост след съгласуване с надзорния орган. Или за да е налична посочената хипотеза /възможно предявяване на искане по този закон/, следва да е регистрирано сдружение, което може да предяви такова искане, на територията, включваща и Община - Асеновград. Този временен режим има смисъл, когато са налице регистрирани сдружения за напояване, респ. ако такива липсват, липсва основание за отправяне на посочените в закона искания до съответната Община. Или след този момент, от регистрирането на сдружение за напояване до отправянето на исканията, Общината ще може валидно да отдава посочените водни обекти по реда на ЗОС. При положение, че няма регистрирани сдружения липсва правна логика/извод и от граматическото и лексическо тълкуване на § 4 от ПЗР ЗСН/ да е приложим този временен режим, или режимът на ЗВ ще бъде неприложим /по същество заобиколен/ за неопределено време. Направен е извод, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗВ, съгласно която обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Процесните обекти, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗВ са публична общинска собственост, съответно съгласно чл. 20 от същия закон управлението на водните обекти се извършва чрез отдаването им на концесия. Решението е правилно. С оспорения пред съда акт на Общински съвет Асеновград е взето решение да се отдаде под наем чрез публично оповестен конкурс два обекта - публична общинска собственост, представляващи недвижими имоти: поземлен имот № 49309.5.208 по кадастралната карта на с. Мулдава, с площ 45. 583 дка, начин на трайно ползване Язовир (АПОС № 2531 от 30.11.2007 г.) и поземлен имот № 37633.61.242 по кадастралната карта на с. Козаново с площ 15.469 дка, с начин на трайно ползване Язовир (АПОС № 2532 от 30.11.2007 г.), за срок от пет години, с предназначение - сезонно регулиране на повърхностния отток с цел използването му за напояване и риборазвъждане. Решението е прието на основание разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 20, ал. 3 и 4 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/. Нормата на § 4 от ПЗР ЗСН предвижда, че ако при влизането в сила на този закон няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяването на искането по реда на § 3, ал. 3 язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от Закона за общинската собственост след съгласуване с надзорния орган. Според ал. 2, когато предмет на права по § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите са язовири и микроязовири, предназначени за напояване, привеждането им в съответствие се извършва съгласувано с надзорния орган, като срокът на концесията, съответно на разрешителното за използване на вода в случаите по § 7, ал. 2, не може да бъде по-дълъг от пет години. Съгласно § 3, ал. 3 предаването на обектите по ал. 1 и 2, когато за тях няма сключени договори по ал. 2, се извършва от общината в тримесечен срок от постъпване на искане, направено от министъра на земеделието и продоволствието. Правилни са изводите на съда, че временния режим по § 4 от ПЗР ЗСН е приложим до предявяване на искането по реда на § 3, ал. 3, което се прави от министъра на земеделието и продоволствието. При положение, че е установено, че няма регистрирани сдружения за напояване по смисъла на ЗСН, както и че няма процедура по учредяването на такива на територията на Община Асеновград, временният режим за отдаване на язовирите под наем се обезмисля, тъй като цели своевременното предоставяне на обектите на посочените сдружения, в случая такива сдружения липсват. Разпоредбата на § 4 от ПЗР ЗСН предвижда, че язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем, при наличието на посочените предпоставки, за която възможност, оперативна самостоятелност, следва да изложени мотиви за съответствието с целта на закона. И по отношение на имотите, за които е дадено съгласие за отдаване под наем на основание чл. 14, ал. 1, 2 и 3 ЗОС, съдът е извел законосъобразния извод, че те по силата на закона представляват публична общинска собственост, поради което отдаването им като частна общинска собственост е недопустимо. Следователно е правилен формираният от административния съд извод, че след като процесните водни обекти са публична общинска собственост и липсват данни да са включени в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, тоест изключени са от приложението на § 4, ал. 1 вр. § 3 ПЗР на ЗСН, релевантно в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. Както правилно е прието в обжалваното решение, обектите публична общинска собственост са изключени от приложното поле на чл. 14, ал. 7 и чл. 14, ал. 1, 2 и 3 ЗОбС по силата на императивна законова разпоредба. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН препраща към редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОбС по ДВ, бр. 96/1999 г., преди изменението на ЗОС по ДВ, бр. 101/2004 г., след което отдаването под наем на части от имоти - публична общинска собственост вече се урежда именно от чл. 14, ал. 7 ЗОС. Законосъобразни са изводите на съда, че неспазването на материалната компетентност води до нищожност на оспорения административен акт, поради което обжалванато решение следва да се остави в сила поради съответствие с материалния закон. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение,