Решение № 295 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1443/2007 г.

Решение № 295 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1443/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на "П" ЕООД, чрез пълномощника му адв. П. П., срещу решението от 02.07.2006 г. по гр. д. № 4930/2002 г. на Софийски градски съд, II-Г в. о. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците по жалбата Ю. Г. С. и О. Л. С., чрез пълномощника им адв. Ил. Ш., изразяват становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмена защита и претендират разноските. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение Софийски градски съд е уважил иска на Ю. Г. С. и О. Л. С. против "П" ЕООД с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД като е обявил за окончателен сключения на 08.03.1994 г. между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот: апартамент № 10, завършен в груб строеж, в жилищен блок 1, ет. 4 в гр. С., ж. к. "М", група "В", УПИ-I, кв. 33 по плана на гр. С., с бруто площ 123,35 кв. м. и с избено помещение № 10, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, съобразно одобрен архитектурен проект и проекто-сметна документация за сумата 577,63 деноминирани лв., изплатена изцяло. Въззивният съд е приел, че на 08.03.1994 г. между ДФ "П" като изпълнител и Ю. С. и О. С. като клиенти е сключен предварителен договор за продажба на процесния имот. говорената в него и в сключения към него анекс на 10.03.1995 г. цена е била заплатена от ищците по банков път. Процесният апартамент, както и самата жилищна сграда са изградени в груб вид. Съдът е направил извод, че договорът съдържа всички елементи, необходими за сключване на окончателен договор, и са налице предпоставките по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен. Приел е за неоснователни доводите на ответника- правоприемник на ДФ "П", за нарушения на чл. 13 от УСД № 56, на чл. 18, ал. 1 от ПРУПСДП, приет с ПМС 07/1994 г. Изложил е съображения, че У. № 56 е бил отменен към датата на сключване на договора. Тръжна или конкурсна процедура не е следвало да бъде провеждана. По силата на договора, съдържащ елементите на договор за изработка и продажба, дружеството е получило авансова сума за изграждане на бъдещия обект и следователно набирайки средства с цел извършване на строителство по предмета на дейност към 08.03.1994 г. дружеството не е извършило продажба на дълготрайни материални активи. Лицето, подписало предварителния договор- Н. К. е разполагал с представителна власт, тъй като с разпореждане № 142/31.12.1993 г. ДФ "П"- София е преобразувана в еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество "П", което е поело всички активи и пасиви на държавната фирма и за негов управител е назначен Н. К. Жалбата е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че доводите за нищожност на предварителния договор са неоснователни. Разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от У. № 56 и на чл. 18, ал. 1 от ПРУПСДП (отм.) са приложими за сключване на договори за продажба, но не са условие за сключване на договор за строителство, съдържащ и елементи на предварителен договор за продажба, какъвто е процесният. В случая сключеният договор няма за предмет прехвърляне на вещно право, а поемане на задължение в един по- късен момент страните да сключат окончателен договор. Действително към момента на сключване на предварителния договор Н. К. не е имал представителна власт по отношение на ДФ "П". Но впоследствие с договора за възлагане на управлението на "П" ЕООД № 4733/15.09.1994 г. - чл. 5, на него като управител на търговското дружество- правоприемник на държавната фирма, са били делегирани права да сключва договори за продажба на строителен продукт. И след като вече е имал тези права е сключен на 10.03.1995 г. между касатора, представляван от Н. К., и ответниците по касация анекс към предварителния договор. Със сключването на анекса е потвърден предварителния договор. Предвид това, че съдебното решение за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД замества окончателния договор, предпоставките за прехвърляне правото на собственост следва да са налице към момента на постановяване на решението. В случая е налице потвърждаване на договора и от едноличния собственик на капитала- заповед № Iв- 579/20.05.2003 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 147, ал. 2 във вр. чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 ПРУПСДП разрешава на "П" ЕООД да продаде апартаментите от жилищен блок № 1 в ж. к. "М" група "В" кв. 34, на купувачите по сключените предварителни договори, като за извършване на продажбите е изрично упълномощен управителя на дружеството. Правилно въззивният съд е приел, че е налице валиден предварителен договор, по който ищците са изправна страна, и го е обявил за окончателен при наличието на законовите предпоставки за това. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция- адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.