Решение № 1868 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4929/2009 г.
ВАСIII отделение12.02.2010 г.докладчик т Пенка Гетова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 6 от 13.02.2009 г., по адм. д. № 1835/2008 г. на Административен съд - София-град. Осъжда Медицински институт - МВР да заплати на Иван Томов Иванов разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лева (триста лева). Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1868 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4929/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Медицински институт - МВР против решение № 6 от 13.02.2009 г. по адм. д. № 1835/2008 г. на Административен съд - София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано. Ответната страна - Иван Томов Иванов изразява становище за неоснователност на касационната жалба с искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 233 от ЗМВР във вр. с чл. 145 АПК, съдът е отменил по жалба на Иван Томов Иванов заповед № 227/18.02.2008 г. на директора на Медицински институт - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година за извършено от него като завеждащ ПКК по Кардиология дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР. Съдът е изложил съображения, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в: 1. Липса на образувано дисциплинарно производство съгласно чл. 231 ЗМВР в редакцията на текста преди 5.08.2008 г. с ДВ, бр. 69 от 5.08.2008 г.; 2. Липса на взети писмени обяснения съгласно императивната норма на чл. 229, ал. 1 ЗМВР и 3. Противоречие между изложените в заповедта фактически обстоятелства относно деянието на служителя и равната му квалификация и съответно липса на изискуемите се реквизити за заповедта, посочени в чл. 246, ал. 1 ППЗМВР - изложени са фактически обстоятелства за нарушаване на трудовата и служебна дисциплина, свързано със здравословното състояние на пациент, което води до уронване на авторитета и доброто име на клиниката и на МИ - МВР като институция. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваната заповед е издадена без образуване на дисциплинарно производство, което е било задължително съгласно нормата на чл. 231 ППЗМВР приложима в случая със съдържанието й, преди изменението й с ДВ, бр. 69 от 5.08.2008 г. В този й вид разпоредбата предвижда, че дисциплинарното производство се образува при наличие на повод и данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от държавен служител на МВР. Понятията за повод и данни са регламентирани съответно в чл. 232 и сл. 233 ППЗМВР (отм.), а разпоредбите на чл. 229, ал. 5 ЗМВР и чл. 235 ППЗМВР изчерпателно изброяват хипотезите, при които дисциплинарно производство се провежда в отсъствие на служителя, респ. не се провежда. В тази насока е неоснователен доводът в касационната жалба, че в случая е приложима нормата на чл. 238а ППЗМВР, тъй като тази норма е в сила с приемането й с СВ, бр. 91 от 21.10.2008 г. Следователно е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като служителят е бил лишен да организира и реализира защитата си по вмененото му дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина. Това съществено нарушение на административнопроизводствените правила е достатъчно да се отмени обжалваната заповед на основание чл. 146, т. 3 АПК. Останалите съществени нарушения на административнопроизводствените правила са следствие на основното нарушение на дисциплинарното производство, поради което жалбоподателят напълно е бил лишен да реализира правото си на защита. С оглед неоснователността на касационната жалба касаторът следва да заплати на ответната страна Иван Иванов разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв., изплатени за адвокатска защита, за което е представен договор за правна помощ. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,