Решение № 12036 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6127/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуален представител, срещу решение 943 от 23.04.2025 г., постановено по административно дело 191/2024 г. от Административен съд Кърджали, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2021 г., с изх. 02-090-6500/5482/06.02.2023 г. (УП) в частта, в която по АК 13 е извършена редукция(намаление) на исканата сума общо в размер на 10541,82 лв., по АК 14 е извършена редукция (намаление) общо в размер на 12931,75 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 12378,75, съгласно чл. 31 от Делегиран регламент 640/2014 за направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, като незаконосъобразно и преписката му е изпратена за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на решението при спазване на дадените указания. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу УП бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното и претендирано като разноски възнаграждение за адвокат от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба Ф. Ш. Ш. чрез процесуален представители в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за неговата форма, при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила актът е постановен без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда за постановяване на акта в нарушение на изискванията за неговата форма, тъй като в същото липсват посочени фактически констатации и правни основания, въз основа на които са направени посочените в него намаления, санкции и редукции. От съдържанието на процесното УП Таблица оторизирани суми и дадените обяснения за всяка от колоните не може да бъде установено ясно и недвусмислeно как са формирани изводите на органа. Това е така, тъй като от дадените обяснения не може да се установи въз основа на какви и кога извършени проверки са установени посочените в писмото брой животни, тези с нередности, като освен това констатациите на органа не се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства. Още повече, че както правилно е посочено в обжалваното решение същите не са представени с административната преписка, а едва в съдебно заседание е посочено, че те се съдържат в други приключени вече съдебни производство. При извършената проверка на представените доказателства съдът е установил, че посочените в таблицата констатацията не се подкрепят от събраните доказателства, а посочените правни основания са изброени възможни правни хипотези, като част от тях са неотносими към конкретния случай, при което обоснован и законосъобразен е изводът, че актът като постановен в нарушение на изискванията на чл. 35 АПК е при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба за неправилност на обжалваното пред настоящата инстанция решение. Противно на твърденията в същата, при извършената проверка се установи, че изложените от съда констатации са изцяло базирани на събраните в хода на производството доказателства, въз основа на които са формирани и конкретни и обосновани правни изводи. Не е спорно по делото, че по заявлението на Ш. са извършени административни проверки, но както правилно е посочено в обжалваното решение резултатите от същите не са съобразени от органа при постановяване на акта, при което формираните от него правни изводи са необосновани. Принципно е вярно твърдението на касатора, че ДФЗ има правомощия да извърши прихващания предвид националната правна уредба и правото на ЕС, но в случая не се установява наличие на конкретните законови предпоставки за това, а отделно от това в конкретния случай с обжалвания акт са извършени редукции и са наложени санкции. Дали за налагането им е предвидено да се издава АУПДВ или не е въпрос, който е ирелевантен към предмета на спора по това дело. Неоснователен е и наведеният довод за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в неправилно разпределяне на доказателствената тежест, като в случая правилно е прието, че именно за издателя на акта по силата на чл. 170, ал.1 АПК е налице законово задължение да установи съществуването на фактическите и правни основания, посочени в него, както и изпълнение на законовите изисквания за издаването му. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по изрично изявление на процесуалния представител на касационния жалбодател доказателствата, представляващи административната преписка по настоящето дело са били представени по административно дело 75/2024 г. по описа на АС Кърджали. Същото е приключено с влязло в сила решение, с което е отменено като незаконосъобразно постановено от същия орган уведомително писмо, постановено след като влязло сила съдебно решение, постановено по адм. дело 96/2023 г. по описа на същия съд е отменено предходно такова, касаещо произнасяне по заявление за подпомагане за същата кампания и същите животни от Ш., но по други схеми за подпомагане. И в тези уведомителни писма и в процесното органът е постановил акта си сочейки едни и същи констатации, независимо, че с постановеното по адм. дело 75/2024 г., влязло в сила решение АС Кърджали е констатирал несъответствие между посочените от органа факти и установените такива от доказателствата по отношение на установения брой животни, съответно ЖЕ, както по АК 13, така и по АК 14, заявени от земеделския производител за подпомагане и установените при извършените проверки. Следва при новото произнасяне, разпоредено в обжалваното пред настоящата инстанция решение, органът да изпълни дадените му указания, като постанови акта си въз основа на обективно установени с представени доказателства факти и посочи приложимите в конкретния случай правни норми, съобразени и относими с тези факти, като се съобрази и със силата на пресъденото в решение 835 от 25.06.2024 г., постановено по адм. дело 75/2024 г. на същия съд. Решението е обосновано. Съдът е извършил пълна проверка на събраните в хода на производството доказателства въпреки констатирания факт, че актът не съдържа законоизискуемите реквизити, което е самостоятелно основание за отмяната му, като въз основа на същите е извел правилен извод за несъответствие на посочените в акта факти с представените доказателства. Направените въз основа на това правни изводи за постановяване на акта при допуснати нарушения по чл. 146, т. т. 2 и 3 АПК са изложени аргументирано, като следва да бъде посочено, че конкретно по същество същите не са оспорени в настоящето производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото в случая са налице предпоставките по чл. 143, ал. 1 АПК, но тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива от ответника искането за присъждането им е недоказано и неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение