Решение № 11000 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2018 г.

Решение № 11000 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Я. Я. от [населено място] чрез адв. Петкова против решение № 1023/12.12.2017 г. по адм. д. № 601/2017 г. по описа на Административен съд- С. област. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъдат уважени исковите претенции. Ответната страна –Областна дирекция "Земеделие" - С.-област чрез адв. Атанасова оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на първоинстанционното решение освен в частта за акцесорното задължение, в която част дава заключение за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля иска, предявен от Я. Я. за присъждане на обезщетение против Областна дирекция "Земеделие" С.-област поради незаконно уволнение. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема за установено, че служебното правоотношение на ищеца, заемал длъжността главен директор в Главна дирекция "Аграрно развитие" в ОДЗ-Софийска област е прекратено със заповед № РД-1356/25.11.2015 г. на директора на ОДЗ-Софийска област. Прима също така, че с решение № 105/15.02.2016 г. постановено по адм. дело № 1173/2015 г. по описа на Административен съд С. област е отменена като незаконосъобразна заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на касатора, като с решение № 6000/15.05.2017 г. по адм. дело № 4023/2016 г. на ВАС, V-то отд. решението, с което е признато за незаконосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на ищеца, е оставено в сила. Въз основа на тази фактическа установеност първоинстанционният съд приема, че правото на обезщетение за държавния служител възниква от момента на признаване на уволнението за незаконно, което в конкретния случай става със съдебното решение от 15.05.2017 г. Като се позовава на доказателствата за заплащане на дължимото обезщетение в размер на 8820 (осем хиляди осемстотин и двадесет) лева от страна на работодателя на 30.05.2017 г. и на изслушаната по делото съдебно- икономическа експертиза, съдът приема претенцията за обезщетение поради незаконно уволнение в частта над 8 820 лв. до пълния предявен размер от 14 080 лв. главница и ЗЗ. 67 лв. законна лихва върху сумата от 7 560 лв. за периода от 15.05.2017 г. до 30.05.2017 г., както и сумата 152. 84 лв. –законна лихва върху исковата претенция от 14 080 лв. за периода от 15.05.2017 г. до завеждане на исковата молба и законната лихва след тази дата до окончателното заплащане на сумата за неоснователна и отхвърля иска. Решението е правилно в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение поради незаконно уволнение. В чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предвидено право на обезщетение за държавния служител в случай на отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, след като е възстановен. За да възникне право на обезщетяване трябва да се докаже наличието на следните елементи от фактическия състав на посочената норма: 1. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да е отменена от органа по назначаването или от съда с влязъл в сила акт; 2. Уволнението да е признато за незаконно със същия акт; 3. През цялото време държавният служител да не е заемал държавна служба или да е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер. В процесния случай са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на правото на държания служител да получи обезщетение, което обосновано е отчел и решаващият съд. Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон поради приетата приложимост на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и присъждане на обезщетение само за 6 месеца, а не за целия период през който служителят остава без работа поради незаконното уволнение. Действително въпросът относно размера на обезщетението при едностранно прекратяване на правоотношението и при отмяна на заповедта за прекратяване не е нормативно уреден. Не може да се приеме обаче, че неговата уредба е в чл. 121 ЗДСл., тъй като тя урежда само правата на служителя във връзка с оспорване законността на прекратяване на служебното правоотношение. В т. 3 на разпоредбата е посочено, че служителят има право на обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването, но не е посочено в какво се съизмерява това обезщетение, нито начина на неговото формиране. Ето защо правилно първоинстанционният съд тълкува разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и го прилага според утвърдената съдебна практика, която приема, че при тълкуване на закона по аналогия в случая следва да се приложи именно нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. От приетата и неоспорена по делото съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице, която административният съд кредитира изцяло, се установява, че размера на месечното възнаграждение към момента на признаването на уволнението за незаконно е 1 400 лева. Размерът на обезщетението, което се дължи на Янков поради незаконното уволнение е в размер на 8 400, към която е прибавено и обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестие в размер на 1400 лв. След приспадане на дължимия данък върху доходите на физическите лица в размер на 980 лв., сумата за получаване възлиза на 8 820 лв., която е преведена по сметката на касатора на 30.05.2017 г. и в която сума правилно отбелязва съдебният състав, че е включен размера на дължимото обезщетение по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗДСл във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл. С оглед на гореизложеното се налага извода за законосъобразност при определяне на общия размер на дължимото обезщетение от първоинстанционния съд и за неоснователност на иска в тази част. Незаконосъобразно обаче е прието, че е неоснователно искането с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху сумата на обезщетението. При определяне на началния момент на акцесорното задължение за лихва не е съобразена т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., което е задължително за съдилищата и според което при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Касационната инстанция приема, че фактическата обстановка е точно установена, но неправилно е приложен материалния закон, като е отхвърлена претенцията за заплащане на акцесорното задължение върху главницата от 7560 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Според вещото лице за периода от датата на влизане на решението за отмяна на незаконното уволнение-15.05.2017 г. до датата на заплащане на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл от ОДЗ С.-област -30.05.2017 г. законната лихва върху сумата 7560 лв., представляваща сумата за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е ЗЗ, 60 лв. (тридесет и три лева и 60 ст.) По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на законната лихва върху сумата 7560 лв. и след като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде уважен иска в посочения от вещото лице размер, като бъде отхвърлена претенцията до пълния предявен размер от 152, 84 ст.. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ответникът е направил разноски за водене на делото в размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/, който следва да бъде редуциран предвид уважената част от иска за заплащане на законната лихва върху обезщетението за незаконно уволнение, като бъде намален до сумата 1100 лв. възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,