Решение № 5103 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1627/2013 г.

Решение № 5103 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1627/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Цвята Христова Наумова от с. Бъркач, община Долна Митрополия, област Плевенска, против решение № 7179/20.12.2012 г., постановено по адм. дело № 8509/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 12-07-130/01.08.2012 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/. Касаторът излага съображения, които могат да се приемат за твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде предоставена исканата правна помощ. Ответникът по касационната жалба - председателят на Националното бюро за правна помощ - гр. София, чрез пълномощниците юрисконсултите Петя Добрева и Иван Ковачев оспорва жалбата, по съображения, изложени, съответно в писмен отговор и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Цвята Христова Наумова против решение № 12-07-130/01.08.2012 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е отказано предоставянето на правна помощ за консултация и подготовка на документи за завеждане на дело. За да постанови този акт, съдът е приел, че отказът за предоставяне на правна помощ на жалбоподателката е законосъобразен, тъй като същата не отговаря на изискванията по чл. 22, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Посочил е, че по делото не е представена заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ за предоставяне на социална помощ на жалбоподателката по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, като според представеното по делото писмо с вх. № 12-07-130/31.07.2012 г. на директора на дирекция "СП" гр. Долна Митрополия, лицето не отговаря на условията за получаване на месечна социална помощ по реда на чл. 9 ППЗСП и не е настанено в специализирана институция за предоставяне на социални услуги. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е решение № 12-07-130/01.08.2012 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което на Цвята Христова Наумова от с. Бъркач, община Добра Митрополия е отказано предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП за консултация и подготовка на документи за завеждане на гражданско дело. Решението е издадено въз основа на молба за правна помощ, подадена от Цвята Христова Наумова, заведена с вх. № 12-07-130/27.06.2012 г. С оглед събраните по делото допустими, необходими и относими доказателства, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за предоставяне на исканата правна помощ, поради което оспореният административен акт по чл. 25, ал. 2, изречение първо ЗПП е законосъобразен. От съдържанието на искането, с което е сезиран административният орган се налага извода, че Цвята Христова Наумова е поискала предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП - консултация преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело и подготовка на документи за завеждане на гражданско дело. В разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗПП /в приложимата за случая редакция преди изменението на разпоредбите на чл. 22 с ДВ, бр. 17 и 28/2013 г./ са регламентирани хипотезите, при които се отпуска правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2, а в ал. 3 е указан начинът на доказване на относимите факти и обстоятелства. В чл. 22, ал. 1 ЗПП е предвидено, че правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 се предоставя на лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, и на лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги, а според ал. 2, правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 се предоставя и на приемно семейство или на семейство на роднини или близки, при което е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето. Съгласно ал. 3 на чл. 22 ЗПП, обстоятелствата по ал. 1 и 2 се удостоверяват със заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане", съответно с решението на съда за настаняване на детето; в случай че лицето не е упражнило правото си за получаване на месечна социална помощ по реда на ППЗСП, то представя пред НБПП удостоверение, издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане", че отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не е доказано наличието на нито една от предвидените в закона хипотези, при които се предоставя правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП. Лицето не получава месечна социална помощ по реда на ППЗСП, като това обстоятелство се установява от приложената към подадената молба за отпускана на правната помощ до председателя на НБПП декларация за семейно положение и имуществено състояние и е безспорно по делото. Наред с това лицето не отговаря на условията на получаване на месечна социална помощ по реда на ППЗСП, което се установява от съдържанието на писмо с вх. № 12-07-130/31.07.2012 г. /изх. № 92-186/27.07.2012 г./ от директора на дирекция "СП" гр. Долна Митрополия до председателя на НБПП. Поради изложеното, след като в случая не е доказано че лицето получава месечна социална помощ по ППЗСП, нито че отговаря на условията за получаване на такава помощ, както и че не е настанено в специализирана институция за предоставяне на социални услуги то се налага извода, че не е налице основание за отпускане на правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 ЗПП в хипотезата на чл. 22, ал. 1, предложение първо ЗПП. Жалбоподателят не е изложил твърдения, нито от данните по делото се установява да е налице някоя от останалите хипотези, при които се предоставя правна помощ по чл. 22, т. 1 и т. 2 ЗПП, които са регламентирани в чл. 22, ал. 2 ЗПП /в посочената по-горе редакция/ - да е приемно семейство или на семейство на роднини или близки, при което е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето. В касационната жалба не са изложени никакви конкретни съображения за неправилност на решението, а се излагат твърдения за факти и съображения относно тежкото финансово положение на жалбоподателката и усложнените й отношения с нейния брат, както и относно това, че били предоставяни социални помощи и пенсии на лица, които нямали право и т. н. Тези доводи нямат отношение към правилността на обжалваното съдебно решение и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка на обжалваното съдебно решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, настоящият касационен състав на съда, не констатира наличие на основания за отмяна на решението. Съдът е постановил валидно и допустимо решение, при правилно приложение на материалния закон. Наред с това при разглеждане на делото съдът е изпълнил стриктно задълженията си за цялостна проверка на оспорения административен на всички основания по чл. 146 АПК, дал е съответните указания на страните във връзка с разпределението на доказателствената тежест и необходимостта от събиране на доказателства, служебно е събрал необходимите и относими доказателства както за допустимостта на производството, така и във връзка с разглеждането на спора по същество и преценката на релевантните факти и обстоятелства за законосъобразността на оспорения административен акт. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение