Решение № 14596 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 547/2019 г.

Решение № 14596 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 547/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Ганев, чрез процесуален представител, против решение № 438/3.12.2018 г. по адм. д. № 388/2018 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 369 з-1101/20.06.2018 г. на директора на ОДМВР- Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Касаторът излага съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ОДМВР- Враца не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 438/3.12.2018 г. по адм. д. № 388/2018 г. на Административен съд - Враца е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. Ганев против заповед № 369 з-1101/20.06.2018 г., издадена от директора на ОДМВР- Враца за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. За да постанови този резултат съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и че заповедта е издадена от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити. Развива съображения, че деянието на Г. Ганев правилно е квалифицирано като нарушение на правилата за етично поведение на държавните служители в структурата на МВР, определени в Етичния кодекс, утвърден със Заповед № 8121 з-348/25.08.2014 г. – т. 15, според която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, т. 19, според която държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява, т. 20, според която държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и т. 21, според която държавният служител е неподкупен и не се възползва от служебното си положение за лично облагодетелстване или друга користна цел. Приема, че нарушението се явява доказано въз основа на всички събрани в дисциплинарното производство доказателства. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, които са дали сведения пред административния орган и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Първоинстанционният съд е обсъдил допустими доказателствени средства събрани в административното производство. Събрани са писмени доказателства – сведения, кадрова справка, приобщено копие от изготвена видео –техническа и лицево-идентификационна експертиза, изготвена по пр. пр. № СП-1847/2017 г. по описа на ОП-Враца, която е установила, че заснетото лице от мъжки пол има сходни черти с Г. Ганев. Следва да се посочи, че няма законова забрана за целите на дисциплинарното производство да се ползват събрани и изготвени по пр. пр. № СП-1847/2017 г. по описа на ОП-Враца доказателствени средства. Установеното от експертизата се подкрепя и от дадените сведения от И. Стоилова, Г. Сиренярова, В. Попов и Б. Стефанов. Съдът е обсъдил, че предвид еднопосочното и безпротиворечиво изложение на фактите в тях, изслушването на посочените лица като свидетели не е необходимо. Следва да се посочи, че пред първоинстанционния съд няма искане за разпит на лицата дали сведенията - Г. Сиренярова, В. Попов и Б. Стефанов. Едва с касационната жалба липсата на проведен разпит на лицата, които твърдят, че е искана и дадена облага, се навежда като нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения. Същата е издадена в предвидената от закона форма, от компетентен орган, при спазване целта на закона и се явява законосъобразна. От събраните доказателства по несъмнен начин е установено, че младши инспектор Г. Ганев е осъществил нарушенията описани в заповедта и обобщена справка рег. № 369 р-9396/11.5.2018 г. На 20.9.2017 г. е приел във връзка със службата си материална облага – парична сума в размер на 300 лв., за това, че ще упражни влияние върху друго длъжностно лице, за да отпадне съставен електронен фиш на лицето Б. Стефанов. Деянието е непротиворечиво установено с доказателствата по преписката, обсъдени от първоинстанционния съд. Твърдението на касатора, че за да е налице нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР трябва да има влязла в сила осъдителна присъда за престъпление по НК е неоснователно. Разпоредбата на чл. 195, ал. 4 от ЗМВР, която предвижда, че сроковете по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР започват да текат от влизане на присъдата в сила и на която се позовава касационния жалбоподател, визира случаите на установяване на деянието с влязла в сила присъда и в случая не може да се приложи. В процесната заповед конкретно е посочена разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ от ЗМВР, като основание за дисциплинарното уволнение. По делото са установени обстоятелствата, обосноваващи реализиране състава на тази разпоредба, което от своя страна предпоставя търсенето на дисциплинарна отговорност. Изложеното в касационната жалба, че следва с влязла в сила присъда да се установят обстоятелствата, които обосновават носенето на наказателна отговорност и именно това рефлектира непосредствено върху носенето и на дисциплинарна отговорност от адресата на акта, не съответства на основанието, на което е прекратено служебното правоотношение. В случая обективната предпоставка за възникване на дисциплинарната отговорност е била налице. Поведението на лицето, адресат на акта, безспорно е било с цел да получи лична облага, която не му следва. Освен това поведението е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Несъстоятелно е възражението, че видно от постановление по пр. пр. СП 1847/2017 г. на ОП-Враца липсва осъществен състав на престъпление по чл. 283 от НК. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В този смисъл ирелевантно е позоваването на резултат от досъдебното производство. Дисциплинарната и наказателната отговорност се реализират в различни производства, и на различни основания. ДНО е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР, последиците от деянието, като е определил правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. С оглед на тези обстоятелства е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. При постановяването на решението си Административен съд - Враца не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, предвид изхода на спора. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение