Решение № 1830 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4785/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Иванова, срещу Решение 5043 от 22.07.2022 г., постановено по адм. дело 10637/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РА50-658/02.09.2019 г. на главния архитект на Столична община и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно съдът приема, че процесната заповед не е издадена в предписаната от закона форма. Според касатора законът не изисква да е представен изричен, пълен и изчерпателен анализ в заповедта за разрешаване относно необходимостта от изграждането на детска ясла. Излагат се доводи за законосъобразността на заповедта. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ответните страни. Ответниците Б. Ботев, А. Ботева - Шабанска, О. Панева и З. Панева Нейкова, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Стоянова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки, както и претендират присъждане на разноски по делото. Ответниците Г. Георгиев и М. Георгиев, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Запрянов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, както и претендират присъждане на разноски по делото. Ответникът П. Петров, редовно призован, чрез назначения особен представител адв. Живкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът Т. Стойков, редовно призован, чрез назначения си особен представител адв. Чаворски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът Етажната собственост на ул. Тинтява 24, вх. А, чрез управителя си Л. Здравкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Столична община, ЧЕЗ Разпределение България АД, Етажната собственост на ул. Тинтява 24, вх. Б, Етажната собственост на ул. Тинтява 24, вх. В, Етажната собственост на ул. Тинтява 24, вх. Д, Етажната собственост на ул. Тинтява 24, вх. Г, Етажната собственост на ул. Тинтява 24, вх. Е, Етажната собственост на ул. Димитър Гичев 13, бл. 1, вх. А, Етажната собственост на ул. Димитър Гичев 13, бл. 1, вх. В, Етажната собственост на ул. Димитър Гичев 13, бл. 1, вх. Г, Етажната собственост на ул. Вълко Радински 4, Етажната собственост на ул. Чарлз Дарвин 26, Н. Петкова, П. Петков, А. Карадимов, Д. Карадимов, Л. Димова, М. Ангелова, Г. Пипонков, А. Митева, М. Костов, Г. Илиев, А. Иванова, И. Йорданов, Р. Панайотов, В. Панайотова, С. Алагенска, П. Иванов, К. Петров, К. Стоилов, Д. Драгнева, Е. Беняминов, С. Иванов и К. Иванов, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Г. Георгиев, М. Георгиев, Б. Ботев, А. Ботева, О. Панева и З. Панева - Нейкова, срещу заповед РА50-658/02.09.2019 г. на главен архитект на Столична община, с която е наредено, на основание чл. 135, ал. 5, във вр. чл. 134, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, както и устройствената категория по т. 3 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/, да се изработи служебно проект за подробен устройствен план /ПУП/ - изменение на план за регулация и застрояване /ИПРЗ/ в териториален обхват: УПИ VIII за озеленяване, УПИ XIII 1461 и УПИ IX за обществено обслужване /имоти с идентификатори 68134.802.2144, 68134.802.1461 и 68134.802.2186/, кв. 86а, м. Изток изток, район Изгрев. В мотивите на заповедта е посочено, че с мотивираното предложение се предвижда изменение на действащия ПУП като от УПИ VIII за озеленяване, УПИ XIII 1461 и УПИ IX за обществено обслужване се създава нов УПИ VIII за детска ясла, поради обоснована необходимост от детска ясла на територията на района от кмета на район Изгрев. В заповедта е посочено още, че конкретното предназначение на новия УПИ отговаря на устройствената зона по Общия устройствен план /ОУП/ на Столична община Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване /Жс/. За да отмени оспорената заповед административният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган, същата не е издадена в предписаната от закона форма. Прието е от съда, че по отношение на хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, сочена като правно основание, не са изложени каквито и да било фактически основания за наличие на материалноправните основания, а именно, че са възникнали нови държавни или общински нужди за обекти - собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества, или е отпаднала необходимостта от изграждане на такива обекти. Според съда определените по-нарастващи нужди в писмото от 26.08.2019 г., в което кметът на район Изгрев е обосновал необходимостта за изготвяне на ПУП ИПРЗ за обединяване на три поземлени имота в един нов за детска градина, не са подкрепени с аргументи и/или доказателства, като от приложените по преписката извадки от Информационната система за обслужване на детските заведения и подготвителните групи в училищата за район Изгрев се установява, че след класиране на 22.06.2019г. и на 31.08.2019г. са останали свободни места за следващо класиране и че няма текущо незаписани. Доколкото в оспорената заповед е посочено и писмо от 15.07.2019г. на кмета на район Изгрев, в което последният е посочил, че намира основателно искането на граждани за започване на процедура за преструктуриране на кв. 86а за разширяване на зелените площи в квартала, тъй като са недостатъчни, съдът е обосновал и извод, че административният орган макар и да се е запознал с двете искания на кмета на район Изгрев за детска ясла и за озеленяване, не е изложил мотиви защо е приел предложението за детска ясла, а не предложението за озеленяване. Според съда и от останалите документи, приложени в административната преписка, също не може да се извлече наличие на фактически основания, съответстващи на посочените правни такива в заповедта за издаването й. Въз основа на това първоинстанционният съд е обосновал извод, че в обжалвания административен акт не са посочени фактически основания за издаването му, което е достатъчно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като липсата на мотиви за издаване на заповедта препятства съда да упражни контрол за материална законосъобразност на акта. Така постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган главен архитект на Столична община, в съответствие с предоставените му правомощия със заповед СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община /т. 1.26/. Неправилен обаче е извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата не е издадена в предписаната от закона форма не са изложени фактически основания, съответстващи на соченото правно основание по чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. В случая съдът е изместил предмета на проверката за законосъобразност на заповедта само до наличие на посоченото в заповедта правно основание за изменение на действащия ПУП. В тази връзка следва да се има предвид, че преди всичко съдът не е имал задължение да изследва по същество наличието на материалноправните предпоставки на посоченото в заповедта правно основание за разрешаване изработването на проект на ПУП ИПРЗ. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ се проверява налице ли е служебно задание, съответно скица мотивирано предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, които следва да послужат като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. В този предварителен етап, който подготвя същинското производство по изработване на проект за изменение на ПУП, правното основание за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ не е задължителен елемент, но органът може да го посочи като изискване при изработване на проекта за ПУП. В тази процедура се постановява акт, който следва да определи само най-общите условия за предстоящото изменение, като например територията предмет на изменението, нейното предназначение, съответни устройствени показатели. В процесния случай съдът е обсъдил единствено доколко са били налице предпоставките по чл. 134, ал. 1, т. 2, във връзка с ал. 2 от ЗУТ, за изменение на действащия ПУП. Така изследваните от съда обстоятелства са предмет на проверка в следващия етап от развитие на административното производство, когато бъде издадена заповед за одобряване на проект за ПУП - ИПРЗ. В конкретния случай мотиви досежно посочените по-горе единствено релевантни за законосъобразността на заповедта факти административният съд не е изложил, както и не е обсъдил в тази насока приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Следователно, по делото не е установено по несъмнен начин съответствието на служебното предложение за изменение на ПУП с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на Столична община. Именно тези релевантни факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Доколкото първоинстанционният съд не извършва проверка и не излага мотиви в тази насока, то това препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на обжалваното съдебно решение по отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорената заповед при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,