Решение № 10741 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7675/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение № 7405 от 09.06.2026г., постановено по адм. дело № 911/2026г., Административен съд Варна, XVI-ти състав, е отменил изцяло ревизионен акт № Р - 03000325004663-091-001/17.12.2025 г., потвърден с Решение № 6/11.03.2026 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна, с който на основание чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК от ДОПК е установена отговорност на Н. И. Т. за задължения на „Културно-масова дейност“ ЕООД, както следва: І. Отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове: - за данъчен период м.07-09.2023 г. в размер на главницата 3 120,83 лв. и лихва в размер на 884,57 лв.; - за данъчен период м.04-06/2024 г. в размер на главницата 2 565,00 лв. и лихва в размер на 459,82 лв.; ІІ. Отговорност за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2019 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.12.2020 г., м.05.2021 г., м.08.2021 г., м.09.2021 г., м.10.2022 г., м.11.2022 г., и м.08.2023 г. в общ размер на главницата от 25 286,96 лв. и общ размер на лихвата от 16 555,76 лв. С решението съдът е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на Н. И. Т. с [ЕГН] и адрес: гр. Варна, [улица], [адрес] за разноски по делото сумата от 505,11 евро.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. А. Кирова, в качеството й на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, като жалбата е преподписана от главен юрисконсулт И. Н. - Петрова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Варна е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Варна и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба Н. И. Т. с [ЕГН] и адрес: гр. Варна, [улица], [адрес], не е взел становище по жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд – Варна е отменил изцяло Ревизионен акт (РА) № Р-03000325004663-091-001/17.12.2025 г., потвърден с Решение № 6/11.03.2026 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна, с който на основание чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК от ДОПК е установена отговорност на Н. И. Т. за задължения на „Културно-масова дейност“ ЕООД, както следва: І. Отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове: - за данъчен период м.07-09.2023 г. в размер на главницата 3 120,83 лв. и лихва в размер на 884,57 лв.; - за данъчен период м.04-06/2024 г. в размер на главницата 2 565,00 лв. и лихва в размер на 459,82 лв.; ІІ. Отговорност за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2019 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.12.2020 г., м.05.2021 г., м.08.2021 г., м.09.2021 г., м.10.2022 г., м.11.2022 г., и м.08.2023 г. в общ размер на главницата от 25 286,96 лв. и общ размер на лихвата от 16 555,76 лв. С решението съдът е осъдил Национална агенция за приходите да заплати на жалбородателя разноски по делото в размер на 505,11 евро.

Изложени са мотиви, че жалбата е процесуално допустима, ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в предвидената за това форма, притежава посоченото в чл.120 ДОПК съдържание, в хода на съставянето му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните доказателства и констатациите, поради които органите по приходите са приели, че по отношение на ревизираното лице са налице условията за реализиране на отговорността му по отношение на задълженията на „Културно-масова дейност “ ЕООД по реда на чл.19,ал.1 и 2 ДОПК. Отбелязано е, че основното възражение на задълженото лице е против констатациите на ревизиращите, че дружеството не разполага с имущество, с което да покрие задълженията си.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на л.64 и сл. от първоинстанционното решение /същото няма своя номерация на страниците, към която да бъде правено препращане/. Мотивите относно отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК са изложени на л.64/гръб от делото. Прието е, че не са налице материално-правните предпоставки на чл.19,ал.1 ДОПК за реализиране на отговорността на жалбоподателя, като ревизионният акт не съдържа констатации как всяка една справка-декларация по ЗДДС, по която срещу дружеството е издаден ревизионен акт, с което не е признато право на данъчен кредит и съответно е установено задължение по ЗДДС, е допринесла до това да не могат да бъдат събрани задълженията на „Културно-масова дейност “ ЕООД. Отбелязано е, че съгласно правилата на ДОПК и АПК на ответната страна тежи доказателствената тежест да установи изложеното, но същата нито твърди, нито представя доказателства в тази насока. Прието е, че правните изводи за наличие на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК противоречат на правилното приложение на материалния закон, което предполага укритите с декларацията по чл.125 ЗДДС факти и обстоятелства да водят не до установяване на публичните задължения като неправилни, а до невъзможност на събиране на вече съществуващи към момента на подаване на декларацията ликвидни и изискуеми публични задължения. Направено е и позоваване на практика на ВАС в тази насока. Добавено е, че по тази причина не е необходимо обсъждане на възраженията на жалбоподателя за твърдяна липса на недобросъвестност от негова страна, като издаденият ревизионен акт в частта му за установена отговорност по чл.19,ал.1 ДОПК следва да бъде отменен на осн.чл.146,т.4 АПК.

На л.65 от делото са изложени мотивите на първоинстанционния съд защо не са налице и условия по чл.19,ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове. Отбелязано е, че по делото няма спор по правилното определяне на данъчната основа и дължимия от „Културно-масова дейност“ ЕООД данък в размер на 5%, както и относно невнесената част от същия – 3120,83 лв. за данъчен период м.07.2023 г. -09.2023 г. и 2565,00 лв. за данъчен период м.04.2024 г.- 06.2024 г., но същевременно оспореният РА не съдържа факти за това към посочените данъчни периоди какви са били активите на „Културно-масова дейност“ ЕООД и съответно какви други задължения за данъци и осигурителни вноски е имало дружеството към същите тези периоди – единствено е посочено, че към 13.05.2025 г. задълженията на дружеството по образуваното срещу него изпълнително дело са били в размер на 52 747,74 лв. Според съда така описаните в оспореният РА фактически обстоятелства изобщо не дават възможност да се направят релевантните за нормата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК правни изводи, а именно с колко е намаляло към датата на изплащането на въпросните дивиденти имуществото на „Културно-масова дейност“ ЕООД така, че да не е възможно погасяването на изискуемите и ликвидни към същият момент негови публични задължения. Посочено е, че както всеки РА, така и издаденият срещу дружеството РА има установително действие, поради което посочените в него задължения за ДДС по ЗДДС са станали изискуеми към данъчни периоди попадащи в данъчните периоди за които е бил дължим данък върху дивидентите и ликвидационните дялове, но последното обаче съвсем не е достатъчно за отговорността по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК, доколкото тези безспорно непогасени задължения на дружеството за ДДС по ЗДДС макар и да са били изискуеми към датите на изплащане на дивидентите, те не са били ликвидни към същите дати, тъй като според данните изложени в сега оспореният РА, издаденият срещу дружеството РА би следвало да е влязъл в сила на 18.12.2024 г., т.е. към релевантния момент въпросните задължения не са били установени по основание и размер. Прието е, че последното изключва наличието на недобросъвестност в поведението на управителя Т..

На отделен ред са изложени мотиви, че процесният РА не съдържа необходимите за отговорността по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК факти за намаляване имуществото на дружеството в резултат на изплатените дивиденти, нито след дадените от съда указания се представят от ответника доказателства за съществуването на такава причинно-следствена връзка, т.е. твърдението на приходните органи за липсата към релевантния момент на активи на „Културно-масова дейност“ ЕООД не е обосновано с изложение на конкретни факти – няма данни какъв е бил размера на активите преди и след изплащането на дивидентите. Според съда такива не се съдържат и в оспореният от жалбоподателя Протокол за категоризация с изход. № С250003-026-0049501/5.08.2025 г. /112-113 от преписката/ - същият единствено дава правна квалификация на публичния дълг като несъбираем, поради което направеното от процесуалния представител на жалбоподателя оспорване на съдържанието на този документ не касае развитие на производство по пар.2 от ДР на ДОПК вр. с чл.193 от ГПК, доколкото последното е свързано с факти, а не с квалификации. Изграден е извод, че от страна на ответника не е установено в условията на пълно и главно доказване съществуването на всички кумулативно необходими материално-правни предпоставки за отговорността по чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК - в случая отсъства тази за намаляване на имуществото на задълженото лице като причина да не са погасени публичните му задължения, който извод е ясен дори без да е необходимо да се обсъжда възражението на жалбоподателя за наличието на активи от негови вземания към трети лица.

На основание на гореизложеното е изграден генерален извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, което обосновава необходимостта от неговата отмяна.

Решението на Административен съд Варна град e неправилно.

В касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. По същество се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно отсъствието на някои от елементите на фактическите състави на отговорността по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, като се поддържат оплаквания, че същите са необосновани на събраните по делото доказателства.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От данните по делото е видно, че с процесния ревизионен акт Р –03000325004663-091-001/17.12.2025 г. на ответника по касация Н. И. Т. е вменена отговорност по чл.19,ал.1 и ал.2 ДОПК за задължения на дружество „Културно-масова дейност “ ЕООД, ЕИК 148139473, общо в размер на 48 872,97 лв., в това число данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за данъчни периоди м.07 – м.09 на 2023г. и 04м. – 06м. на 2024г. общо в размер на 5 685,83лв. и лихви за забава в размер на 1 344,39 лв., и за ДДС за данъчни периоди м.12/2019г., м. 07,08,09, и 12 на 2020г., м. 05,08, 09,10 и 11 на 2022г. и м. 08/2023г. общо в размер на 25 186,96лв. и лихви за забава в размер на 16 555,76лв.

Установено е още, че въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело № 2241549184/2024г. по описа на ТД на НАП Варна, като според справка дружеството не притежава парични суми и недвижими имоти, земеделски земи и гори, безналични ценни книжа и друго годно за обезпечение имущество, което да обезпечи събирането на публичните задължения, като дългът е категоризиран като трудно събираем.

Установено е още, че задълженото лице Н. И. Т. е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Културно-масова дейност “ ЕООД за времето от 11.05.2018г.

Посочените по-горе задължения на дружеството произтичат от декларирани данни в справки-декларации по чл.55 ЗДДФЛ за начислен, но не внесен данък върху дивенти и ликвидационни дялове, както и с издаден ревизионен акт на дружеството и отказано право на данъчен кредит.

За да ангажират отговорността на ревизираното лице по чл.19,ал.1 ДОПК органите по приходите са приели, че с цялостното си поведение управителят на дружеството планирано и целенасочено е поставил дружеството в невъзможност да изпълни данъчните си задължения. Изложени са констатации относно деклариране на неверни данни относно упражнено право на данъчен кредит. По отношение на ангажиране на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК са направени констатации, че от страна на управителя на дружеството са извършени действия, съставляващи скрито разпределение на печалба, водещи до намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице и невъзможност за погасяване на задълженията на същото.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите са незаконосъобразни и необосновани на събраните по делото доказателства.

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи на първоинстанционния съд, като ги намира за необосновани на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на закона.

Доводите и аргументите в тази насока са следните:

Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността – кой може да бъде трето отговорно лице – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК. 3. Действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че ревизираното дружество не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че между страните по делото не е спорно наличието на следните елементи:

1. Задълженото лице Н. И. Т. е субект на отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди.

2. Налице е задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружество „КУЛТУРНО-МАСОВА ДЕЙНОСТ “ ЕООД има публични задължения за данък върху диведент и ликвидационни дялове и за ДДС. За част от задълженията има подадени съответните декларации съгласно материалните закони, а други са определени с влезли в законна сила ревизионни актове.

3.Задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения.

Принципно административния съд не се занимал с тази част от спора, като единствено е посочил, че задълженото лице прави възражения, че дружеството има вземания от трети лица, поради което дългът му е събирам, както и оспорва констатациите за несъбираемост на дълга.

В решението на директора на Д „ОДОП“ – Варна / четливото копие е на л.37 и сл. от първоинстанционното дело/, са изложени много подробни мотиви, защо възражението на задълженото лице за наличие на вземания от трети лица е неоснователно – стр.10 – 13 от решението. Същите се споделят от настоящата съдебна инстанция, като констатациите на органите по приходите в тази насока не са оборени от задълженото лице.

В съдебно заседание на 19.05.2026г. пред административния съд процесуалният представител на жалбоподателя е оспорил представения по делото от ответната страна протокол № С 250003 – 026 – 0049501/05.08.2025г. /л.113 от административната преписка, съставен от М. С. Калудова, заемаща длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна. В него протокол е посочено, дружеството не притежава имущество, съгласно утвърдените критерии дългът следва да бъде категоризиран като „несъбираем“, а производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.225,ал.1, т.4 ДОПК - когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани, с влязло в сила разпореждане. Решаващият съд не е открил производство по оспорване, като в мотивите единствено е посочил, че оспорването на съдържанието на този протокол не касае развитие на производство по §2 ДР ДОПК във вр. с чл.193 ГПК, доколкото последното е свързано с факти, а не с квалификации.

Въпросът протокол е съставен от публичен изпълнител в кръга на службата му. Съгласно чл.50,ал.1 ДОПК протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 179,ал.1 ГПК. При условията на чл.193,ал.3 във вр. с §2 ДР ДОПК тежестта на оспорване върху процесния протокол тежи на страната, която го оспорва. От страна на жалбоподателя в хода на делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Поради това настоящата инстанция приема, че фактът на несъбираемост на дълга на процесното дружество е надлежно установен в процеса.

Спорни остават два елемента –дали е налице такова поведение на управителя на дружеството, което съставлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, и наличие ли е причинноследствена връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задължения за данъци.

Нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК определя, че който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

Първоинстанционният съд е приел, че в случая не е доказано наличие на причинно следствена връзка от поведението на управителя, изразяващо се в подаването на съответните справки-декларации и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и изграден в противоречие с материалния закон.

Един от механизмите за определяне на данъчни задължения е този чрез подаването на декларации /глава 13 ДОПК/, чрез които задължените лица декларират наличието на определени законово установени факти, настъпването на които данъчните закони свързват с възникването на определени данъчни права или задължения. В ЗДДС декларирането и отчитането са регламентирани в глава 13, чл. 124 и сл. ЗДДС, които най-общо казано задължават данъчно-задължените лица подават справка-декларация за всеки данъчен период, в която посочват придобитите покупки и извършените продажби. В ЗДДФЛ правната регламентация на декларирането на съответния данък се съдържа в глава 11, раздел II, чл. 55 и сл. ЗДДФЛ. Според чл. 55,ал.1 ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. Съгласно чл.65,ал.1 ЗДДФЛ /в съответната редакция към процесните периоди/, данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1 - 9 и чл. 38, ал. 10 и 12 /какъвто е и данъкът по чл.38,ал.1, т.2 върху дивиденти и ликвидационни дялове/ се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице. От своя страна нормата на чл. 105 ДОПК разпорежда, че задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон.

От изложеното се следва тълкуване, че данъчно задължените лица са длъжни да подават декларации, които да отразяват вярно извършените от тях стопански операции, въз основа на които декларации следва да бъдат определени и задълженията им за съответните данъци. След като в декларацията не се отразява пълния обем на извършените сделки или се отразяват обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност, то стореното съставлява укриване на факти или обстоятелства, имащо за последица заплащане на по-малък размер данъчни задължения.

В случая, чрез включване в справките-декларации по ЗДДС на фактури, по които не е признато право на данъчен кредит поради това, че касаят освободени доставки или доставки с частично право на данъчен кредит, дружеството е заплатило по-малък размер данък добавена стойност. По отношение на данъкът дивидент управителят на дружеството е длъжен да внесе начисления данък дивидент в законово определените срокове.

В случая явно става дума за съзнателно, волево действие от страна на управителя на дружеството, който е извършвал оперативното управление на последното. В хода на делото пред първоинстанционния съд са ангажирани доказателства, че декларациите по ЗДДС за съответните периоди са подадени лично от управителя на дружеството. По тази причина не може да се сподели тезата на първоинстанционния съд, че липсва виновно поведение. От представените и по делото ревизионни актове, съставени на "КУЛТУРНО-МАСОВА ДЕЙНОСТ “ ЕООД по ЗДДС се установява, че чрез неправилно и некоректно включване на фактури са изкривени резултатите на дружеството за посочените периоди и не е заплатен реално дължим ДДС по извършени облагаеми доставки. Целта на невярното деклариране е да се ползва данъчно предимство, като управителят на дружеството е съставял и подписвал документите, във връзка с които са установени задълженията. Виновното поведение на управителя може да бъде обосновано допълнително и с обстоятелството, че независимо от знанието за липса на плащане на фактурите, лицето не е предприело съответните действия за елиминиране на данъчното предимство. Аргументи могат да бъдат изведени и обстоятелство, че след прекратяване на дейността на "КУЛТУРНО-МАСОВА ДЕЙНОСТ “ ЕООД и след дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, от страна на Н. И. Т. е регистрирано друго дружество със сходно наименование - "КУЛТУРНО-МАСОВА ДЕЙНОСТ МАС“ ЕООД, на което той е собственик на капитала и новосъздаденото дружество има идентичен предмет на дейност.

Не могат да бъдат споделени и съжденията на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано и връзката между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството.

От доказателствата по делото се установява, че към 2023 – 2024г., дружеството е разполагало с парични средства, с които е могло да погаси публичните си задължения. От това се следва, че при коректно деклариране на реално извършените доставки, дружеството е могло да погаси данъчните си задължения, респективно при липса на изпълнение приходната администрация да предприеме необходимите действия по обезпечаване на събирането на задълженията. Впоследствие са извършени разпоредителни действия парични суми до степен, че дружеството да не притежава активи, с които да покрие публичните си задължения. Всички тези действия на управителя са умишлени с явна насоченост да бъде избягната отговорност за наличните данъчни задължения. Едно подобно умишлено поведение не може да бъде разглеждано като неотносимо към невъзможността за събиране на задълженията, доколкото тази невъзможност е възникнала именно въз основа на него.

С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото доказателства установяват елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон.

По отношение на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК следва да бъде посочено следното:

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Извършване на определено действие – а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

4. Действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

6. Граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните по делото няма спор, че Н. И. Т. е бил едноличен собственик на капитала и управител на задълженото лице „КУЛТУРНО-МАСОВА ДЕЙНОСТ “ ЕООД за посочените по-горе периоди, за които е ангажирана отговорността му за задължения на дружеството. Няма спор също, че дружеството има изискуеми публични държавни задължения за данък дивидент и ДДС, като част от задълженията са възникнали по силата на подадени декларации съгласно изисквания на материалните данъчни закони, а останалите са определени с влязъл в сила ревизионен акт.

Спорни по делото са останалите елементи от фактическия състав на отговорността - дали задълженото лице в качеството си на управител/съдружник е извършил действия, попадащи в хипотезата на ал. 2 на чл. 19 ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

По отношение на първия от посочените елементи – извършването на действия, попадащи в хипотезата на чл.19,ал.2,т.1 ДОПК, в хода на ревизията е установено, че през 2023г. и 2024г. е извършено изплащане на дивидент в размер на 85 500лв. през 2023г. и в размер на 48 735лв. през 2024г., като последното такова е извършено на 28.06.2024г.

На база на изложеното е направен извод, че след като Н. И. Т. като управител е знаел, че дружеството има задължения към бюджета, но с постъпленията не са извършени плащания на задълженията, а напротив средствата, са напускали патримониума на дружеството, е направена констатация, че извършените действия с паричните средства на дружеството съставляват скрито разпределение на печалба.

Първоинстанционният съд е приел, към момента на изплащане на дивидента не е налице влязъл в сила ревизионен акт, т.е. включените в него задължения не са установени по основание и размер, което изключва недобросъвестност на задълженото лице Н. Т..

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, като го намира за необоснован на фактите по делото, в противоречие на материалния закон и изграден в нарушение на съдопроизводствените правила.

Съгласно § 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превиващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързаните с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. "а" и "б". От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на ревизията е установено, че от страна на „Културно-масова дейност“ ЕООД са подадени декларации по чл.55,ал.1 ЗДДФЛ за изплатен дивидент в полза на Н. И. Т. както следва: по декларация от 01.02.2024г. – в размер на 90 000лв. и по такива от 27.01.2025г. – в размер на 51 300лв. От доказателствата по делото се установява, че дивидентът за 2024г. е изплатен на лицето след започване на ревизионното производство по отношение на Културно-масова дейност“ ЕООД. След като по изложените по-горе мотиви се установява, че Н. И. Т. е имал знание за укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19,ал.1 ДОПК, то следва да се приеме, че изплащането на дивидент по време на ревизията е направено умишлено с цел да не бъдат събрани задълженията на дружеството.

Тълкуването на нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК обуславя извод, че отговорността на задълженото лице възниква, когато то извърши недобросъвестно някое от действията посочени в т. 1 или т. 2 и в резултат на тези действия имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Нормата не въвежда изискване да бъде изследвано какво имущество има задълженото лице към момента на извършване на действието, а само да се установи, че в резултат на това действие се стига до намаляване на имуществото на предприятието, което в случая безспорно е установено.

Не могат да бъдат споделени и изводите на административния съд за липса на причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията от главния длъжник. При наличието на натрупани и текущи задължения към бюджета за ревизирания период, които не са обслужвани от дружеството, а в същото време управителят извършва отклоняване на средства от дружеството в своя полза, е логично да се приеме, че съществува връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията на лицето по чл. 14, т. 1 ДОПК.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че са налице и основания по чл.19,ал.2,т. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Н. И. Т..

Като е стигнал до друг извод и е отменил оспорения ревизионен акт, Административен съд – Варна е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което следва да бъде отхвърлена жалбата на Н. И. Т. с [ЕГН] и адрес: гр. Варна, [улица], [адрес], против Ревизионен акт (РА) № Р-03000325004663-091-001/17.12.2025 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП -. Варна, потвърден с Решение № 6/11.03.2026 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна, с който на основание чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК от ДОПК е установена отговорност на Н. И. Т. за задължения на „Културно-масова дейност“ ЕООД, както следва: І. Отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове: - за данъчен период м.07-09.2023 г. в размер на главницата 3 120,83 лв. и лихва в размер на 884,57 лв.; - за данъчен период м.04-06/2024 г. в размер на главницата 2 565,00 лв. и лихва в размер на 459,82 лв.; ІІ. Отговорност за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2019 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.12.2020 г., м.05.2021 г., м.08.2021 г., м.09.2021 г., м.10.2022 г., м.11.2022 г. и м.08.2023 г. в общ размер на главницата от 25 286,96 лв. и общ размер на лихвата от 16 555,76 лв., като неоснователна.

При този изход на процеса на осно.чл.161,ал.1 ДОПК ответника по касация Н. И. Т. следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" – Варна, разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на общо на 599,91 евро, от които 199,91 евро заплатена държавна такса за касационно обжалване и по 200 евро юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,