Решение № 12325 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15828/2014 г.

Решение № 12325 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15828/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), сега Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ срещу Решение № 6761/10.11.2014 г. по а. д. № 7341/2014 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на АССГ е отменена по жалба на Васил Кирилов Ранев от гр. София, Заповед ЧР ДС № 099/26.06.2014 г. на председателя на ДКЕВР и е осъдена Комисията да му заплати направените от него разноски по делото в размер на 700 лева. Със заповедта, на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 ЗДСл, е било прекратено служебното правоотношение на Ранев за заеманата от него длъжност "младши експерт" в Отдел "Контрол и решаване на спорове - водоснабдителни и канализационни услуги", в Териториално звено "Южна България" на Главна дирекция "Контрол и решаване на спорове" при ДКЕВР, с ранг V младши, считано от 27.06.2014 г. Недоволен, председателят на КЕВР обжалва решението. Твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилни били изводите на съда, че като основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочено неприложимо правно основание - чл. 103, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Правното основание за назначаване на Ранев е било чл. 9 и чл. 16а, вр. с чл. 12 от ЗДСл. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗДСл, служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго. Твърди, че правоотношението на Ранев с ДКЕВР е срочно, тъй като срокът е предвиден в посочения чл. 12 от закона и е едногодишен, считано от назначаването му за първи път на държавна служба. В рамките на този срок, органът по назначаване е упражнил правото си да прекрати служебното правоотношение със служителя на посоченото правно основание - чл. 103, ал. 1, т. 6. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът по касационна жалба - Васил Кирилов Ранев, чрез процесуален представител в съдебно заседаниеq оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС) като прецени наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Обжалваното решение на АССГ е с посочено по-горе съдържание. За да отмени административния акт, съдът е съобразил, че с оспорената заповед служебното правоотношение на жалбоподателя Ранев е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл - поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител. В същото време, правоотношението е било сключено за неопределен срок по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗДСл. Посоченото обстоятелство обуславя материалната законосъобразност на оспорения акт. Така постановеното решение е правилно. Както е изложил в мотивите си решаващият състав, като основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочена разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, която указва прекратяване на правоотношението поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител. Това основание би било приложимо само ако служебното правоотношение е възникнало за определен срок и този срок е изтекъл. Видно от заповедта за назначаване обаче, Ранев е бил назначен за неопределен срок. Това не се оспорва изрично от касатора. Сам той посочва, че служителят е бил назначен на основание чл. 9 ЗДСл а именно, че служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго. В случая не е налице различна хипотеза. ВАС не възприема тезата на касатора, че след като правоотношението на Ранев е възникнало и "във връзка с чл. 12 от ЗДСл", то по отношение на него, предвид тази норма на ЗДСл, за служителя е определен едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност за продължителност на служебното му правоотношение. В същия този едногодишен срок органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Тълкуването на чл. 12 ЗДСл обаче сочи, че в него се урежда "изпитателен" срок, а не "срок за сключване (действие) на служебното правоотношение". Органът по назначаване не е реализирал правомощието си за прекратяване на правоотношението със служителя в срока на изпитване, а посочвайки различно правно основание за прекратяване, за което в случая липсват законовите и фактически предпоставки, е издал незаконосъобразен административен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касационната жалба настоящият състав счита за основателно. Видно от представените доказателства, то е и доказано до размер на 700 лева, поради което следва да бъде осъдена КЕВР да му заплати посочената сума. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение