Решение № 7341 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2015 г.

Решение № 7341 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба на ПП "Движение за права и свободи", представлявана от Л. Местан, нейн председател, подадена чрез представителя по пълномощие Мустафа Сали Карадайъ, против решение № 1492-МИ от 9.06.2015 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което са приети Методика за определяне съставите на общинските избирателни комисии (ОИК) в изборите за общински съветници и за кметове съгласно приложение № 1 и Изчисляване представителството на членовете в ОИК съгласно приложение № 2. В жалбата са релевирани възражения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон- нарушения на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ИК с доводи, че в Приложение № 1 на шесто място е посочена КП "България без цензура", която вече не фигурирала в регистъра на ПГ в 43-то Народно събрание, както и на ал. 4, т. 1 и 10, ал. 5, 8 и 10 на чл. 76 от същия кодекс, с доводи за нарушен баланс на представителство. По подробно изложени съображения, изведени и от нормата на чл. 75 ИК, касаеща предстоящото провеждане на консултации при кметовете на съответните общини, жалбоподателят моли ВАС да отмени обжалваното решение. В откритото съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Ответната страна - Централната избирателна комисия (ЦИК), чрез процесуалния си представител Мария Бойкинова-упълномощен с решение № 9 от 23.03.2014 г. на ЦИК нейн член, оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 58, ал. 1 ИК, тъй като видно от приложената разпечатка от страницата на БТА в интернет, решението на ЦИК е публикувано на 9.06.2015 г., а жалбата е подадена в ЦИК на 12. 06.2015 г. Разгледана по същество, е основателна: С оспореното пред настоящата инстанция решение, на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 74 и 76 от Изборния кодекс, ЦИК е приела Методика за определяне съставите на общинските избирателни комисии (ОИК) в изборите за общински съветници и за кметове съгласно приложение № 1 и Изчисляване представителството на членовете в ОИК съгласно приложение № 2. С методиката е определена изчислителната процедура за разпределение на местата в ОИК между парламентарно представените партии и коалиции и партиите, имащи членове в Европейския парламент от Република България, избрани с техните листи, които не са парламентарно представени, и в който алгоритъм участват като компоненти съответно: общият брой на всички членове на ОИК в изборния район съгласно чл. 76, ал. 4 от ИК, броят на депутатите на парламентарно представените партии и коалиции в 43-то Народно събрание (без независимите депутати) към датата на издаване на указа на президента за насрочване на местните избори и общият брой на депутатите на парламентарно представените партии и коалиции в 43-то Народно събрание (без независимите депутати) към датата на издаване на указа на президента за насрочване на местните избори. Определени са формулата за броя на членовете на ОИК в изборния район по партии и коалиции за всяка от осемте партии и коалиции, съответно и начинът на преценяване на остатъците след целите числа, с цел всички парламентарно представени партии и коалиции да получат поне по 1 чл. в ОИК. С Изчислението, съобразно текущо съотношение по чл. 76 от ИК, към датата 9.06.2015 г., е "онагледен" математическият алгоритъм, във вариант за изчисления -съответно при ОИК в състав от 11, 13, 17 и 19 членове. Видно от данните по административната преписка, на проведеното заседание на Централна избирателна комисия, при осъщественото гласуване от 17 членове на ЦИК, "за"предложения проект са гласували поименно посочени 13, съответно-"против" - 4 броя членове на ЦИК. Решението е прието. Решението е взето от компетентен орган, при наличие на необходимия кворум, в изискуемата от закона форма, но без да са спазени административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразно. То е незаконосъобразно по следните съображения: На първо място, то е взето преждевременно, преди насрочване на изборите, за които се отнася, т. е. преди настъпване на правопораждащия факт, който го обуславя, а именно указ на президента на републиката. Поради това то не е съобразено от една страна с нормата на чл. 4, ал. 1 от ИК, предвиждаща, че изборите за народни представители за Народно събрание и за общински съветници и за кметове се насрочват от президента на републиката не по-късно от 60 дни преди изборния ден. Освен това, съгласно разпоредбата на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ИК, дефинираща "Парламентарно представените" партии и коалиции, това са партии и коалиции, които са участвали на последните избори за народни представители и имат парламентарна група в Народното събрание към датата на насрочване на съответния вид избор. Следователно датата на насрочване на съответния вид избор е материалната предпоставка за осъществяване правомощията на ЦИК във връзка с провеждане на съответния вид избор. Горният извод се налага не само от факта, че и в настоящия момент има действащи ОИК, но и от текста на самата методика, в чийто алгоритъм два от общо трите формиращи го показатели представляват данни, взети именно към датата на издаване на указа на президента за насрочване на местните избори, и това са първо-елементът "брой на депутатите на парламентарно представените партии и коалиции в 43-то Народно събрание (без независимите депутати)", и второ- "общият брой на депутатите на парламентарно представените партии и коалиции в 43-то Народно събрание (без независимите депутати)". Следователно само един от показателите, а именно първият-представляващ "общият брой на всички членове на ОИК в изборния район съгласно чл. 76, ал. 4 от ИК" не сочи към датата на издаване на указа на президента за насрочване на местните избори, което обстоятелство не е съобразено от административния орган. Тези съображения налагат правен извод, че в конкретния случай ЦИК е допуснала нарушение, съставляващо отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. На второ място, като правно основание за издаване на оспореното решение, административният орган е посочил чл. 57, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 74 и 76 от Изборния кодекс. Първата норма определя правомощията на Централната избирателна комисия да назначава районните и общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии извън страната и да утвърждава списъци на резервните членове, да назначава и секционните избирателни комисии в страната в случаите, когато районната или общинската избирателна комисия не ги е назначила в определения срок, не и да издава методически указания. Поради това настоящият случай не попада в хипотезата на тази норма. Правомощията на ЦИК да издава и други решения, извън предвидените в ал. 1 на чл. 57 ИК, са уредени в нормата на чл. 57, ал. 3 ИК. Същевременно чл. 74 ИК регламентира назначаването от Централната избирателна комисия на общински избирателни комисии за всяка община при избори за общински съветници и за кметове в срок-не по-късно от 50 дни преди изборния ден, който, както бе посочено по-горе-към датата на вземане на оспореното решение, а и към настоящия момент, не е определен. Чл. 76 ИК посочва техният състав. Затова и тези две разпоредби, по аналогични на посочените по-горе съображения, обосновават извод за наличие и на отменителното основание на чл. 146, т. 4 от АПК. По тези съображения обжалваното решение на административния орган следва да се отмени.