Решение № 4025 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2017 г.

ВАСV отделение19.03.2019 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281 от 23.06.2017 г., постановено по адм. дело № 55/2017 г. по описа на Административен съд - Д.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4025 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Д., подадена срещу решение № 281 от 23.06.2017 г., постановено по адм. дело № 55/2017 г. по описа на Административен съд - Д., с което по жалба на Д. Д. е отменена издадена от касатора заповед № 357 з-112/19.01.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът Д. Д. не е изразил становище в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд и част от мотивите му, обосновали отмяна на акта, се споделят от касационния състав. Спор по фактическата обстановка няма, спорът по делото е правен. Той касае правната оценка на установените факти по повод на наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година на Добрев. Същият заема длъжността младши инспектор в група "Охранителна полиция" към РУ - А. и е наказан за неосъществен пътен контрол извън служебния автомобил и напускане на границите на разпоредените за обслужване маршрути по време на нощно дежурство. Установено е, че Добрев е санкционира н за неизпълнение на служебните му задължения по чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121 з-929/2014 г. на МВР за ППД, които регламентират, че при неизпълнение на ППД нарядът осъществява превенция на правонарушенията, чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при необходимост, както и, че на установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл. 29 ППД, се осъществява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи. Изводът на дисциплинарно наказващият орган е, че неизпълнението на всяко едно от задълженията по чл. 56, ал. 1 и 2 от сочената инструкция, както и неоказването на съдействие на служителя от пътен контрол/ с когото са в смесен екип/ и неосъществяването на контрол за заемане на точните места за контрол в отделните часови диапазони представлява самостоятелно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. В тази връзка обосновано и законосъобразно административният съд приема, че в процесната заповед липсват мотиви относно квалификацията на установените нарушения като системни по смисъла на § 1, т. 22 от ПЗРЗМВР от една страна, а от друга - не са налице обстоятелства, които дават основание за подобна квалификация. Вярно е, че с поведението си едно лице може да осъществи състави на повече от едно нарушение, но това не е достатъчно същите да се квалифицират като системни. Както административният съд правилно отбелязва, необходимо е трайно, постоянно и повтарящо се в различни ситуации и времеви периоди поведение. Т. е. системността се квалифицира по обективен признак "повторяемост", който разкрива устойчивост в неправомерното поведение на лицето. Този елемент в случая не е налице, тъй като нарушенията са установени само в рамките на едно дежурство в наряд. Неправилната правна квалификация на нарушенията като системни е довело до неправилно приложение на материалния закон при определяне вида на наложеното наказание по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на оспореното решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,