Решение № 6668 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 813/2018 г.

Решение № 6668 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 813/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Велков срещу Решение № 7140 от 28.11.2017 г., постановено по административно дело № 9917/2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му с правно основание чл. 257, ал. 1 АПК против директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София. Касаторът, лично и чрез процесуалните си представители твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не е получил адекватна психологична грижа, съответстваща на състоянието му, в който смисъл ответникът е бездействал. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск. Ответникът - Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието (ГДИН) в писмен отговор, депозиран от процесуален представител иска отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд София-град е сезиран с иск с правно основание чл. 257 АПК (отм.); срещу Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като ищецът в първоинстанционното производство е твърдял, че ответникът не осъществява дължимото поведение да опазва физическото и психическото здраве на лишения от свобода Д. Велков, произтичащо както от ЗИНЗС, така и от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, обн. ДВ бр. 31 от 23.04.2010 г. Искането е административният орган да бъде осъден да извърши необходимите медицински прегледи от съответните лекари специалисти за установяване заболяванията на Велков, за да може той да бъде лекуван в друго външно на затвора лечебно заведение. С обжалваното решение искът е отхвърлен. Съдът е установил от фактическата страна въз основа на многобройната медицинска документация, че за периода 1.06.2016 г. до датата на подаване на искането до АССГ, Д. Велков е в добро соматично състояние. През 2007 г. е лекуван в МСБАЛ Ловеч за смесено личностно разстройство; на 18.05.2016 г. бил прегледен от психиатър и му е предписано лечение; на 19.08.2016 г. е проведена консултация с невролог; на 5.07.2016 г. са му взети за проба кръв и урина; на 23.08.2016 г. е проведена консултация със сексолог, който е дал мнение за необходимост от психотерапевтична подкрепа; на 7.09.2016 г. е проведено ехографско изследване с данни за хроничен цистит; на 10.09.2016 г. ищецът е консултиран с уролог; на 13.10.2016 г. на лицето е било проведено микробиологично изследване, след което според резултатите лицето е било лекувано с пълен антибиотичен курс; на 20.10.2016 г. е проведена консултация с УНГ лекари от V МБАЛ, констатирали умерено изразени неспецифични промени, без данни за сериозна неврологична патология. От разпита на лекуващия лекар в затворническото общежитие, в което касаторът излежава наказанието се потвърждава извършването на посочените по-горе изследвания и прегледи, включително консултации с психолог. На Д. Велков е предложено да постъпи на лечение в психиатричната болница към затвора в [населено място], но той отказал. Като свидетел е разпитан и психологът при затвора в гр. София, която е дала показания за проведените психологични консултации с касатора през 2017 г., както и за това, че се е консултирала със сексолог във връзка със случая, тъй като терапия във връзка със сексуалното поведение на лицето не може да се проведе в затвора. Д. Велков признава, че е получил лекарства след прегледа си при психиатър, но тъй като се чувствал зле след приема им, преустановил вземането им. Пред първоинстанционния съд е прието заключение на петорна съдебно-медицинска експертиза с участието на психиатър – сексолог, специалист по неврология, специалист УНГ, специалист по урология, специалист по клинична психология. Въз основа на него съдът е приел, че Д. Велков е с личностно разстройство, като във времевия интервал септември 2007 г. - август 2016 г. той е бил консултиран от психиатри. Назначеното е лечение е палиативно, тъй като личностните разстройства не се лекуват медикаментозно; освен това лицето е отказвало прием на психофармакологични средства. В условията на затворническото общежитие не се провежда системна психотерапия с цел личностна реконструкция. От експертизата е установено още, че няма данни за регистрирани и доказани неврологични заболявания; няма гръбначно изкривяване, не е необходим допълнителен УНГ преглед, налице е възпаление на простатната жлеза, което е лекувано; няма данни за обострен цистит. Съдът е издирил и приложил нормативната уредба, касаеща грижите за физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Приел е от правна страна, че в затворническото общежитие има квалифициран медицински персонал и психолог, като в съответствие с изискванията в глава Х на ЗИНЗС медицинското обслужване се осъществява от Медицинския център в затвора, който е лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно чл. 130, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС. В този медицински център съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗИНЗС се осигурява спешна и дентална помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, дентално обслужване и др. на лишените от свобода настанени в Затвора- [населено място]. Директорът на медицинският център е този, които дава становище и изготвя медицински справки за здравословното състояние на лишените от свобода като ищеца, а в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода те могат да бъдат изпратени в случаите по чл. 135, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС и то въз основа на заповед на началника на затвора, по предложение на директора на специализирана болница или на медицинския център. Съдът е направил извод, че затворническата администрация е положила дължимото поведение, вкл. и в съответствие с чл. 3 от ЗИНЗС и е оказала медицинско обслужване на ищеца, отговарящо на неговото здравословно състояние. Крайният извод на съда е за липса на неизпълнено задължение, произтичащо пряко от административен акт, по смисъла на чл. 257 АПК, от страна на ответника. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Съдът е постановил решението си след събиране и обсъждане на необходимите и относими писмени доказателства, при спазване на процесуалните правила е формирал обосновани и верни изводи относно фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Доказана е необходимостта от медицинско лечение на ищеца във връзка с установеното личностно разстройство и възпалението на простатната жлеза, от които страда, както и нуждата от психологическа терапия. От обемната медицинска документация и заключението на петорната съдебно-медицинска експертиза не се установява Д. Велков да страда от други заболявания, настъпили преди или след началото на изтърпяване на наложеното наказание. Във връзка с установените заболявания касаторът е получил консултации и лечение в медицинския център на затвора, в съответствие с чл. 134, ал. 1, т. 2-6 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Не се установяват предпоставките на чл. 132 от закона за изпращане на лишения от свобода в специализирана болница за активно лечение към местата за лишаване от свобода, тъй като не са констатирани остри и обострени хронични заболявания, които не могат да бъдат лекувани амбулаторно, опасност за живота и влошаване на здравословното състояние или неустановена диагноза. Затворническата администрация е осигурила системни и регулярни медицински прегледи и изследвания. Не са били налице и предпоставките на чл. 135 ЗИНЗС за изпращане на лицето в лечебно заведения извън местата за лишаване от свобода. Установява се обаче, че в съответствие с чл. 136 от закона, във връзка с оплакванията на Д. Велков, са привличани консултанти от други лечебни заведения, включително сексолог. Действащата нормативна уредба, включително ЗИНЗС и Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода не предвиждат задължение за осигуряване на психологическа терапия на затворниците. Намесата на психолог под формата на изготвяне специализирани програми за третиране и водене на отчет е предвидена в чл. 148 от закона само за лишените от свобода със зависимости или суицидни прояви. Въпреки това в процеса е установено, че психологът към Затвора в София е провеждал срещи с Д. Велков и е добре запознат с неговия случай, като дори е поискана и консултация със сексолог. Правилно искът е отхвърлен като неоснователен, защото бездействие за изпълнение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт по см. на чл. 257, ал. 1 от АПК не е установено. Напротив, установен е положителният факт на извършени действия по предоставяне на подходящи по вид и обем медицински грижи, съгласно действащата нормативна уредба, от страна на затворническата администрация. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора и предвид характера на производството, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Производството не е по реда на ЗОДОВ и на общо основание, съгласно чл. 143 АПК, разноски се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение