Решение № 8765 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13788/2015 г.

Решение № 8765 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13788/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Д. против решение № 137/30.10.2015 г., постановено по адм. д. № 394/2015 г. по описа на Административен съд - Д.. Излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради което се иска да бъде отменено, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. Ответната страна - С. Н. Г., чрез адв. Д. Д., с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Съдебното решение е правилно в частта, в която съдът е осъдил ОД на МВР гр. Д. да заплати на ищеца сума, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред, но неправилно е приел, че е процесуално недопустимо за разглеждане възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат. Същото се явява завишено, според фактическата и правна сложност на делото и е следвало да бъде намалено. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Пред АС - Д. е предявен иск от С. Н. Г. срещу ОД на МВР гр. Д., с който се претендира обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 9/02.06.2014 г., издадено от началника на РУП гр. Г. Тошево към ОД на МВР гр. Д.. С обжалваното решение Административният съд - Д. осъдил ОД на МВР гр. Д. да заплати на С. Н. Г. сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 9/02.06.2014 г., издадено от началника на РУП гр. Г. Тошево към ОД на МВР гр. Д.. Административният съд приел, че дейността по административно наказване е властнически акт, издаден от административен орган в резултат от санкционираща административна дейност, поради и което са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на НП. Касационната жалба е частично основателна. Видно от доказателствата по делото, с наказателно постановление № 9/02.06.2014 г., издадено от началника на РУП гр. Г. Тошево към ОД на МВР гр. Д., на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. По подадена от С. Н. Г. жалба срещу посоченото НП е образувано НАХД № 162/2013 г. по описа на Районен съд - Г. Т.. С решение № 45 от 16.09.2014 г., постановено по горното дело, е отменено наказателно постановление № 9/02.06.2014 г., издадено от началника на РУП гр. Г. Тошево към ОД на МВР гр. Д.. Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила на 02.12.2014 г. От приложеното НАХД № 162/2013 г. на Районен съд - Г. Т. е видно, че С. Г. е бил представляван от адвокат Д. Д.. На стр. 6 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 12.06.2014 г., съгласно който е заплатено възнаграждение в размер на 1000 лв. в брой. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда за основателност на исковата претенция. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред районния съд. Приложение в настоящия случай намира и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно възприетото в тълкувателните решения, наказателните постановления се издават при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмененото наказателно постановление. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, С. Г. е претърпял вреда, изразяваща се в направата на разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Касационната инстанция не споделя изложените от административния съд доводи, че е процесуално недопустимо възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Тези доводи противоречат на приетото в ТР № 1/2017 г. на ОСС от ВАС, в което изрично е прието, че Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този чл. от закона - "справедлив и обоснован". Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Поради това направеното и в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо, а съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е и основателно. Определеният в наредбата размер на адвокатското възнаграждение е 830 лв. при материален интерес от 10 000 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, било е разгледано в едно съдебно заседание, поради което не са налице основания за присъждане на по-висок размер на възнаграждението от нормативно установения. По тези съображения решението следва да бъде отменено в частта, с която е осъдена ОД на МВР гр. Д. да заплати на С. Н. Г. сума в размера от 830 лева до 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 9/02.06.2014 г., издадено от началника на РУП гр. Г. Тошево към ОД на МВР гр. Д.. В тази част за сумата над 830 лв. исковата претенция на С. Н. Г. следва да бъде отхвърлена. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение