Решение № 9467 от 10.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Гърнева и И. Гърнев чрез техния пълномощник срещу решение 180/21.02.2023 г. по адм. дело 1893/2022 г. на Административен съд Бургас. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на ново решение, с което да се отмени оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба зам. кметът по Строителство, инвестиции и регионално обслужване на община Бургас, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед 3396/30.09.2022 г. на зам. кмета по Строителство, инвестиции и регионално обслужване на община Бургас, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с която им е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ Едноетажна постройка бетонен гараж (обект 2 по схема), находящ се в югозападната част на ПИ с идентификатор 07079.654.296, откъм границата му с ПИ с идентификатор 07079.654.865 по КККР на гр. Бургас. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в обема на делегираните му правомощия, в предвидената от закона форма с всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и в съответствие с материалния закон. Нареденото за премахване представлява строеж по смисъла § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория, предвид невъзможността за преместване в цялост на постройката. Липсват издадени за него инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което е налице приетата от административния орган хипотеза на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Строежът не е търпим в хипотезите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ предвид изграждането му след 2009 г., поради което подлежи на премахване. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата. По делото е безспорно установено, че в югозападната част на ПИ с идентификатор 07079.654.296 по КККР на гр. Бургас жалбоподателите са изградили върху бетонова основа едноетажна постройка (обект 2 по схема) с дължина 5,70 м, ширина 3,20 м и височина 2,20 м, площ 18,24 кв.м., стени от стоманобетон с дебелина 14 см - 24 см, стоманобетонен таван с греди през 50 см и дебелина 16 см, клетката е монтирана върху подпорни стенички от стоманобетонни бордюри 60/45/18 см, терасиращи наклонения терен, с метална врата и с циментова замазка на пода от 5 см. Обектът е ясно отразен в съставения констативен акт В-9/19.07.2022 г. по вид, параметри, местоположение и строителни материали, като в акта се съдържа и снимка на гаража, схема на разположението му в имота и отразяване в извадка от план на новообразуваните имоти на м. Брястите на гр. Бургас. Неоснователно е основното възражение на касаторите за определянето на гаража като преместваем обект, вместо като строеж. В случая обсъденото от съда обстоятелство за невъзможност за преместване в пространството и използване на гаража по предназначение на друго място, предвид необходимостта от премахване на част от него (циментовата замазка) и нарушаване на целостта му, се явява само едно от кумулативно изискуемите предпоставки за определянето му като преместваем обект. Друго такова условие е предназначението му да попада сред изрично изброените в чл. 56 и чл. 57 ЗУТ обекти с увеселителна, административна, търговска или друга обслужваща дейност, свързани с отбраната и сигурността на страната или рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи. Следователно, дори и да се възприеме тезата на касаторите за възможност за преместване на обекта в цялост с помощта на кран и използването му на различно място, той не може да бъде характеризиран като преместваем обект поради своето предназначение. Предвид изложеното, предметът на заповедта за премахване представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не преместваем обект. Съгласно разпоредбата на чл. 148 ЗУТ строежи могат да се извършват само след издаване на разрешение за строеж. За процесния строеж не са налице инвестиционни проекти или разрешение за строеж, което сочи, че същият е незаконен, тъй като не попада в изключенията на чл. 151 ЗУТ. Характеристиката му като незаконен е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. Правилни са изложените от съда правни изводи за неприложимост на хипотезите за търпимост по § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ или по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ по отношение на наредения за премахване незаконен гараж. Съгласно събраните по делото доказателства, според нотариален акт за покупко-продажба 156, том II, рег. 4495, нот. дело 313/2009 г., жалбоподателите са закупили ПИ с идентификатор 07079.654.296 по КККР на гр. Бургас на 07.07.2009 г. В първоинстанционната жалба оспорващите са заявили изграждането на гаража в периода след закупуването на имота, в каквато насока е и отразеното в съставения констативен акт В-9/19.07.2022 г., а пред вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза са заявили извършването му преди 5-6 години (съответно 2017-2018 г. спрямо датата на изготвената съдебно-техническа експертиза), като свидетелските показания за изграждането му напоследък също сочат към неотдавнашното му осъществяване. С оглед така описаните доказателства, дори за времеизвършването на строежа да се възприеме моментът на закупуване от оспорващите на поземления имот 07.07.2009 г., за гаража няма да са налице предпоставките за търпимост, относими единствено за строежите, изградени до 31.03.2001 г. В допълнение следва да се добави, че строителството не отговаря и на действащите строителни правила и норми. Имотът на жалбоподателите попада в обхвата на Постановление 181 от 2009 г. на Министерския съвет за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. С решение 51-1/21.07.2011 г. на Общински съвет гр. Бургас е одобрен ОУП за гр. Бургас, в който имотът на касаторите попада в сервитут на линейни съоръжения продуктопроводи. В Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи са предвидени обособени охранителни зони, ивици и просеки около всеки тръбопровод, в рамките на които е налице забрана за строителство и други ограничения за използване, в зависимост от вида и размера на тръбата, както и от статута на земята, на която е разположена. От посоченото в констативния акт се установява, че процесният строеж е изграден в нарушение на изискванията на приложение 1 към чл. 8, ал.1 и ал. 6 от Наредбата за минимално разстояние в метри от сгради и промишлени обекти до тръбопроводи. При липса на представени от касаторите доказателства, опровергаващи направените от административния орган констатации, следва да се приеме, че незаконният строеж е изграден в разрез с действащите строителни правила и норми. Предвид изложеното, обжалваното решение не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми и същото като материално и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, направеното до приключване на устните състезания в касационната инстанция искане и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на община Бургас сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,