Решение № 6702 от 6.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агора ЕООД срещу Решение 153/11.05.2021 г. на Административен съд Смолян по адм. дело 64/2021 г., с което е оставена без уважение жалбата му против отказ за издаване на удостоверение по чл. 202 ЗУТ, обективиран в писмо изх. ГА-У-4-002/17.02.2021 г. на главния архитект на община Чепеларе.

Ответникът главният архитект на община Чепеларе, е на позиция за правилност на оспореното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Административното производство е образувано по заявления на касатора от 19.01.2021 г. и 29.01.2021 г. за издаване на удостоверение по чл. 202 ЗУТ за имот с идентификатор по кадастъра 80371.241.401.1.2 (самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент). Към искането е приложено архитектурно заснемане с обяснителна записка и заснемане на придаваема част изба (югоизточна) към жилището с посочения идентификатор.

б. В оспорения пред първата инстанция акт-писмо на гл. архитект на общината по същество се съдържат два отказа за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на удостоверение.

1. Крайната цел на процедурата по чл. 202 ЗУТ е удостоверяването, че заявеният обект притежава белега поделяемост, т.е. че е възможно обособяването от него на самостоятелни обекти. Според нормата реалните части или дялове трябва да отговарят на одобрени инвестиционни проекти. Именно това съответствие е предмет на удостоверяване от общинската администрация.

Следователно, процедурата по административната услуга се състои от два етапа. Динамичният фактически състав включва одобряването на инвестиционни проекти, което пък е условие за преминаване към втория, същински етап издаване на самото удостоверение.

1. В случая, както правилно е приел и съдът, удостоверението е заявено за избено помещение с площ от 24 кв.м. Този фактически извод следва от архитектурното заснемане и придружаващата го записка, отразяваща техническите параметри на избата. Удостоверението е поискано, за да послужи пред нотариус, страната се е снабдила с нотариален акт за собственост върху жилището от 05.08.2021 г. (представен пред настоящата инстанция) и то е нанесено в кадастралната карта. Проверката на потвърдения от съда акт-отказ всъщност обхваща преценката дали и избата притежава качеството на обект, обособим от жилището, който може да бъде предмет на доброволна делба или правна сделка като реално определена част.

1. Характерът на избеното помещение обосновава отрицателен отговор на спорния въпрос.

По предназначението си избата не е самостоятелен, а принадлежащ към жилището обект. Тя не е друг обект по смисъла на чл. 202 ЗУТ с признаците на понятието обект съобразно § 5, т. 39 ДР ЗУТ. От друга страна, избата не отговаря и на изискванията по чл. 40, ал. 1 ЗУТ относно необходимите помещения, които трябва да има всяко жилище. Нормата, на която се е позовал гл. архитект в относимата към основателността на заявлението част от писмото, урежда материалноправно основание, достатъчно да се откаже правомерно одобряването на проекта.

1. Поради връзката на обусловеност между инвестиционните проекти и удостоверяването по чл. 202 ЗУТ, липсата на одобрени проекти е отрицателна предпоставка, изключваща по хипотеза възможността за издаване на удостоверение, тъй като то би било лишено от предмет. Въпреки че първостепенният съд не е провел разграничение между елементите на фактическия състав по чл. 202 ЗУТ, пропускът не опорочава правилността на решаващия му извод за законосъобразност на административния акт, доколкото основанието да се откаже одобряване на архитектурния проект предопределя правния резултат от произнасянето на органа по искането за издаване на удостоверение като заключителен акт в производството.

1. Неоснователен е релевираният и пред първоинстанционния съд довод на касатора за нищожност на отказа, аргументиран с некомпетентност на издателя му.

Компетентността на гл. архитект да одобрява инвестиционни проекти произтича от чл. 145, ал. 1, т. 1 вр. чл. 144, ал. 3 ЗУТ. Волеизявлението по чл. 202, изр. 2 ЗУТ да се удостовери съответствието между определен обект или реална част от него с одобрени проекти е правно-логически функция от одобряването или отказа за одобряване на проектите. Затова гл. архитект е носител на правомощието да се произнесе със завършващ акт в това производство от името на общинската администрация по терминологията на текста. Допълнителни съображения в подкрепа на извода за компетентността на органа могат да се почерпят и от съответните правомощия на гл. архитект в хипотезите по чл. 201, ал. 3 и 4 и чл. 203, ал. 1 ЗУТ.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. При неоснователността на касационната жалба, в полза на администрацията следва да бъде присъдено поисканото своевременно и платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция - чл. 143, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение