Решение № 112 от 7.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 430/2020 г.

Решение № 112 от 7.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 430/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимира Медарова Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба от адв. К., в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия Л. Г. Т., срещу въззивно решение № 39/12.03.2020 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, постановено по в. н. о. х. д. № 11/2020 г., по описа на същия съд. В касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Инкриминираното престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК се оценява като малозначително деяние, по смисъла на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, поради незначителната му обществена опасност, поради което се прави искане за преквалификация по този текст и оправдаване на подсъдимия по предявеното обвинение. Престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК се счита за несъставомерно, предвид обстоятелството, че държането на процесния металдетектор не е непосредствено свързано с предназначението и употребата на уреда за търсене на археологически обекти. В тази връзка се прави искане за оправдаване на подсъдимия и по това обвинение. Подсъдимият Т., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не се представлява от упълномощен защитник. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, пред ВКС застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия и за оставяне в сила на въззивното решение. Счита, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като споделя подробните съображения на апелативната инстанция, че не се касае за малозначително деяние. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационната жалба на подсъдимия и доводите на прокурора, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 56/11.12.2019 г., постановена по н. о. х. д. № 685/2019 г., по описа на Пазарджишки окръжен съд, наказателен състав, подсъдимият Л. Г. Т. е признат за виновен в това, че на 29.05.2019 г., в дома си, на адрес [населено място], [улица] държал археологически обект по смисъла на чл. 7, ал. 1, чл. 53, т. 1 и чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/, който не е идентифициран и регистриран по съответния ред, по Глава 6-та, раздел 2-ри от ЗКН – чл. 96, чл. 97, ал. 1-4 и ал. 7, чл. 98-107, § 5 и § 6 от ЗКН и чл. 4, ал. 1—3, Раздел 2-ри, чл. 8-19 и Раздел 3-ти, чл. 20-23 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими културни ценности /Наредбата/ - 1 брой монета, /подробно описана в присъдата/, на стойност 50. 00 / петдесет/ лв., поради което и на осн. чл. 278, ал. 6 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал. 3 от НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с честота на явяванията пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението за това археологическият обект да не е бил идентифициран, включително по предвидения в ЗКН и Наредбата ред. Със същата присъда подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че по същото време и място противозаконно е държал оръдие, специално техническо средство – металдетектор, с подробно описание в присъдата, за което знае, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на осн. чл. 277а, ал. 7 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК е осъден на наказание пробация за срок от шест месеца при пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, при аналогичен с определения по първото обвинение срок и режим на изпълнение на мерките, като е оправдан по обвинението, че металдетекторът е послужил за търсене на археологически обекти. С присъдата на окръжния съд на подсъдимия Т., на осн. чл. 23, ал. 1 от НК е наложено едно общо най-тежко наказание измежду определените с присъдата – пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК, задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с честота на явяванията два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На осн. чл. 278, ал. 7 от НК, с присъдата съдът е отнел в полза на държавата вещите, предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, археологически обект, монета, подробно описана в присъдата и на осн. чл. 53, ал. 2, б. "а" от НК е отнел в полза на държавата, предмета на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК, металдетектор и батерия към него, описани в присъдата. На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимия Т. направените разноски по делото. С решение № 39/12.03.2020 г. на Апелативен съд-гр. Пловдив, постановено по в. н. о. х. д. № 11/2020 г., присъдата на Пазарджишки окръжен съд № 56/11.12.2019 г., по н. о. х. д. № 685/2019 г., е потвърдена изцяло. Касационната жалба на защитата на подсъдимия Т. е подадена в законовия срок по чл. 350, ал. 2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява частично основателна. ВКС намери, че контролираният въззивен съд е допуснал нарушение на материалния закон в частта от решението, по обвинението по чл. 278, ал. 6 от НК, като не е приложил законът, който е следвало да бъде приложен, а именно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, която изключва противоправния характер на деянието, поради неговата малозначителност /обусловена от явната незначителност на обществената му опасност / и има за последица оправдаване на подсъдимия. Съгласно приетите от инстанциите по същество съставомерни факти, предмет на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК е един брой монета, представляваща археологически обект, на стойност 50, 00 лв., която не е била регистрирана и идентифицирана по съответния законов и подзаконов ред, приложим за този род обекти. Монетата е била намерена в жилището на подсъдимия, при извършено претърсване и изземване от органите на досъдебното производство. В принципен план обществената опасност на престъпленията по чл. 278, ал. 6 от НК, които имат за защитен обект културните ценности на страната, като част от културно-историческото й наследство, не се определя само от стойността на техния предмет, тъй като се касае за носители на историческа информация, от които се извлича научна познавателна и естетическа полза /съгласно Р № 7/2009 г. на КС /. Същата е в пряка зависимост от културната стойност и значимост на движимите културни ценности. В конкретният случай предмет на инкриминираното престъпление е един брой монета, която съгласно заключението на историко-археологическата експертиза не представлява рядко срещан археологически обект, тъй като еднотипни монети от същия вид се съхраняват в музеите в страната, и няма изключителна историческа стойност. Съгласно отразеното в писменото заключение за характеристиката й като археологически обект, същата е определена с не особено висока научна и художествена стойност, което от своя страна разкрива изключително нисък интензитет на посегателството срещу културното наследство на страната и определя обществената опасност на конкретното деяние като явно незначителна. Принципно правилните разсъждения на въззивния съд за необходимостта от интензивна наказателно-правна защита на обществените отношения, свързани с опазването на културното наследство на страната, не са съобразени с тежестта на конкретното посегателство и неговата характеристика, от които следва да се изхожда при всички случаи на престъпления, за да се прецени налице ли са предпоставки за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК. Квалификацията е приложима по отношение на всички състави на престъпления, като разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща и не може да бъде изключена съобразно вида на защитените обществени отношения / в този смисъл ТР на ОСНК на ВС № 113 от 16.12.1982 г. по н. д. № 97/1982 г., независимо от различния предмет на тълкуването /. За да се прецени дали дадено деяние отговаря на законовите критерии за малозначителност, инкорпорирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, липса или явна незначителност на обществената му опасност, е необходимо да се изхожда от конкретиката на деянието, като се отчете обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения и съответната степен на тяхното увреждане /Р 706-74-II НО на ВС/, както и конкретните характеристики на дееца, които рефлектират върху личната му обществена опасност. Инкриминираното посегателство, осъществено от подсъдимия е с изключително ниска увреждаща степен, тъй като защитените с нормата на чл. 278, ал. 6 от НК обществени отношения по опазване на археологическото наследство на страната не са засегнати съществено с оглед характеристиката на предмета на деянието. От друга страна, личността на подсъдимия е изключително положително характеризирана, предвид трудовата му и семейна ангажираност, чистото му съдебно минало и добри характеристични данни. В заключение, комплексната оценка на деянието го определя като такова с изключително ниска, до незначителност обществена опасност, поради незначителното засягане на обществените отношения, предмет на защита с нормата на чл. 278, ал. 6 от НК, което обуславя извода, че макар и същото формално да осъществява признаците на инкриминирания престъпен състав, поради незначителната му обществена опасност не е престъпно. Последното е предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК и за оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 278, ал. 6 от НК. По тези съображения, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдена присъдата на първия съд, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК и му е наложено съответно наказание, като в рамките на установените фактически положения и на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК се оправдае по това обвинение. Оправдаването на подсъдимия Т. по едно от предявените му обвинения, по чл. 278, ал. 6 от НК рефлектира върху въззивното решение в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, която също следва да се отмени, като се отмени налагането на общото най-тежко наказание, пробация. За престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК квалификацията е правилна и съответна на вида и характера на извършеното деяние. Същото е обективно и субективно съставомерно по инкриминирания законов текст и подсъдимият правилно е признат за виновен в извършването му. Възражението от жалбата за обективна несъставомерност на деянието, поради липса на годен предмет на престъпление е неоснователно. Престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК е формално, на просто извършване и за да е осъществен фактическият му състав е достатъчно деецът да държи оръдие, техническо средство, което не е регистрирано по предвидения ред в чл. 152, ал. 2 от ЗКН и е предназначено или е послужило за търсене на археологически обекти, за което предназначение деецът знае или предполага. /подсъдимият е оправдан по първата алтернатива на обвинението, за знанието, че уредът е послужил за търсене на археологически обекти/. Използването на техническото средство не е елемент от фактическия състав на престъплението и не се включва в съставомерните му признаци, поради което е напълно ирелевантно за обективната съставомерност на деянието. В този смисъл възражението на защитата, че след като подсъдимият не е използвал техническото средство с тази цел и предназначение, то деянието му не осъществява състава на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК е неоснователно. Съгласно фактите по делото, приети в унисон с обясненията на подсъдимия, той е придобил процесния металдетектор с цел търсене на благородни метали /злато/, с каквото предназначение и реално го е използвал. В същата посока е и становището на експерта, изготвил техническото заключение, че техническото средство, иззето от жилището на подсъдимия е с доказана работоспособност и при изследването му е установено със следи от кал и надрасквания по сондата, което показва, че е възможно да е било използвано по предназначение за търсене на металсъдържащи предмети, в това число и на археологически обекти с такова съдържание. При тези данни, правилен и аргументиран се явява извода на решаващите съдилища, че подсъдимият е разполагал с необходимите знания за предназначението на металдетектора като техническо средство, предназначено за търсене на археологически обекти. Във връзка с доводите от жалбата, че държането на металдетектор не е противозаконно, в случаите когато не е предназначен за пряко търсене на археологически обекти, следва да се посочи, че престъпното държане на този вид технически средства /без надлежна регистрация по реда на чл. 152, ал. 2 от ЗКН/ е с оглед знанието на дееца за тяхното предназначение относно противозаконно търсене на археологически обекти. По делото същото е обективирано от установената обща информираност на подсъдимия за предназначението на метадетекторите - за търсене на археологически обекти /какъвто обект подсъдимият е държал/ и от състоянието, в което се е намирал процесният уред, сочещ на употребата му, със следи от кал по сондата и надрасквания по уреда. С оглед изложеното, решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдена присъдата на първия съд по обвинението по чл. 277а, ал. 7 от НК е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение