Решение № 530 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 746/2008 г.

Решение № 530 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 746/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от С. Г. И. и М. С. И., срещу решение от 29.11.2007 г. по гр. дело № 1470/2007 г. на Апелативен съд - София, в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД до пълните им размери. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Недоволен от решението е и А. Г. А. в частта му, с която е уважен предявения срещу него обратен иск. Поддържа оплакване за недопустимост на решението в тази му част, но също така за неправилност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците М. на о. и ЗПАД "А" не вземат становище по жалбата. Касационните жалби са процесуално е допустими Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: По жалбата на С. и М. И. С обжалваното решение въззивния съд, като е отменил частично решение от 23.03.2007 г. по гр. д. № 1861/2005 г. на Софийски ГС, е осъдил М. на о. да заплати на С. и М. И. още по 10 532 лева обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане към присъдените от първоинстанционния съд такива от по 40 000 лева и лихва за забава, считано от 19.06.2002 г., като е осъдил и А. Г. да заплати на МО сумата 120 000 лева на основание чл. 54 ЗЗД, във вр. чл. 175, ал. 2 ГПК. Като е оставил в сила първоинстанционното решение в друга негова част въззивният съд е отхвърлил на исковете С. и М. до пълните предявени размери от по 80 000 лева за всеки. За да уважи предявените искове въззивният съд е приел за установено, че длъжностно лице при МО е причинило виновно и противоправно вреди на ищците - жалбоподатели. Установено е по делото, че редник Д. С. е отбивал редовна военна служба в с. М., в поделение на МО и загива 19.06.2002 г. по вина на серж. А. Г. при пътнотранспортно произшествие, при управление на превозното средство от последния в пияно състояние, за което същият е осъден с присъда от 07.11.2003 г. по нохд № 122/2003 г. Софийски военен съд, като е прието, че е причинил по непредпазливост при управление на МПС смърт. 3а да уважи предявените искове съдът е приел за установено, че синът на страните е починал в резултат на виновно и противоправно поведение на длъжностно лице на МО. Съдът законосъобразно е приел, че за да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо наличието на определено действие и на резултат, който се намира в причинна връзка с него. Необходимо е също така действието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени норми. Правилно е прието от съда в обжалваното решение, че е налице и причинна връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпването на вредоносния резултат. При анализ на всички доказателства съдът правилно е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на МО за заплащане обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по справедливост е определил обезщетение за всеки от родители от по 60000 лева, но правилно е приел, че следва да се приспадне полученото от МО обезщетение. Съдът е отчел факта, че здравословното състояние на родителите значително се е влошило след смъртта на сина им, както и че са им изплатени от поделението по 9 468 лева обезщетение преди процеса. По жалбата на А. Г. Жалбата е неоснователна. Съдът правилно е приел, че има надлежно предявен обратен иск от МО срещу причинителя на вредата на 12.10.2005 г., с правно основание чл. 293, ал. 2 ЗОВС /редакция 2002 г./ и чл. 54 ЗЗД и възражението му за недопустимост на производството срещу него е неоснователно. Искът е предявен в съответствие с изискванията на чл. 175, ал. 2, вр. с чл. 97 и сл. ГПК (отм.), неговото съвместно разглеждане е допустимо в настоящия процес и съдът в съответствие с процесуалните правила го е разгледал по същество. Неоснователно е и оплакването на прекият причинител на вредата, за това, че съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 295, ал. 1 ЗОВС /действ. към 2002 г./, която предвижда, че за вреди, причинени по непредпазливост, при или по повод изпълнение на служебните задължения, военнослужещият отговаря в размер на вредата, но не повече от 3 брутни месечни възнаграждения, изчислени към размера на възнаграждението, получено към датата на установяване на вредата. В случая съдът правилно е приел, че неговата отговорност се ангажира при условията на чл. 293, ал. 3 ЗОВС, в която е предвидено, че за вреда, причинена в резултат на престъпление отговорността се определя в съответствие с гражданските закони и законосъобразно е определил същата с оглед разпоредбата на чл. 54 ЗЗД. Отговорността на МО е за чужди действия по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД и с това се ангажира гаранционно - обезпечителната отговорност на учреждението, което след плащането разполага с регресен иск по чл. 54 ЗЗД към прекия причинител на вредата за заплатената като обезщетение сума. В случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 293, ал. 4 ЗОВС, даваща възможност военнослужещият да не отговаря имуществено за вредата, която е възникнала в резултат на военна или друга, свързана с изпълнението на служебните задължения, рискова дейност, тъй като такива хипотези не са налице в случая. Щом по силата на влязлата в сила присъда солидарната отговорност на МО се основава на чл. 49 ЗЗД и щом като е установено, че същото е осъдено да заплати присъдената сума, то правилно окръжният съд е приел, че са налице условията на чл. 54 ЗЗД - регресна отговорност. Юридическите лица, каквото е и МО действуват чрез своите органи - физически лица, и само последните могат да извършват в кръга на службата си и възложената им работа виновни вредоносни деяния. Самото юридическо лице не може да извършва виновни действия. Може и други длъжностни лица да са допринесли за настъпването на вредоносния резултат и да не са привлечени към солидарна отговорност, но това съвсем не значи, че отговорността на признатия за виновен по надлежния ред отпада и че ведомството не може по реда на регреса да търси заплатеното. Това право съществува съгласно чл. 54 ЗЗД, но ответникът по регресния иск не е лишен от възможността да предяви правата си срещу останалите съпричинители на щетата, ако тяхната виновност се установи по съответния ред. Това право осъденият ответник има по силата на чл. 53 и чл. 127, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, но в може да го заяви в друго производство, поради което оплакването му за това, че съдът не е взел предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат и от други длъжности лица не е предмет на разглеждане в настоящето такова. В случая единственото осъдено по надлежния ред лице за престъпление, от което е последвала вредата е жалбоподателя. При така изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл. 218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния и процесуален закон и следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения ВКС