Решение № 16124 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4450/2011 г.

Решение № 16124 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4450/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция - гр. София срещу решение № 573/11.02.2011 г., постановено по адм. дело № 6887/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което по жалба на Минко Цвятков Минков от с. Слатина, Община Карлово е отменен АУПДВ № 01-6500/16543/2.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция - гр. София е установена недължима сума в размер на 11 203,80 лв. по общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. с УИН № 16/030608/26444 за кампания 2008 г. Касаторът е изложил оплаквания за недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът се е произнесъл по просрочена жалба, която е подадена след изтичане на 14-дневния срок от момента на връчване на АУПДВ. Сочи и оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, а относно оплакването за допуснатите от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, сочи, че неправилно съдът не е допуснал поисканата съдебно-техническа експертиза. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Захариева. Ответникът по касационната жалба Минко Цвятков Минков от с. Слатина, Община Карлово, редовно призован не се е явил и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като съдебното решение е постановено при неизясняване на фактическата обстановка, както и неправилно съдът не е допуснал поисканата съдебно-техническа експертиза. Относно възражението на касатора за недопустимост на жалбата пред административния съд, прокурорът застъпва становище за неоснователност на възражението, тъй като жалбата е била подадена в срок по пощата. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: По възражението на касатора за недопустимост на обжалваното решение, същото е неоснователно. Видно от данните по делото АУПДВ № 01-6500/16543/2.08.2010 г. е съобщен на Минко Минков на 25.08.2010 г. (лист 34 от делото), а 14-дневният срок за обжалване изтича на 8.09.2010 г. Жалбата е подадена чрез пощата чрез наложен платеж на 8.09.2010 г. (лист 101 и 102 от делото), поради което правилно съдът е приел, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което не е постановено недопустимо решение. По същество първоинстанционният съд е отменил АУПДВ № 01-6500/16543 от 2.08.2010 г., с който е установена недължима сума в размер на 11 203,80 лв. от Минко Минков по общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г. с УИН № 16/030608/26444, приемайки за неправилно позоваването от страна на административния орган на чл. 24 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Съдът е счел, че чл. 24 от наредбата е неприложим, тъй като той се отнася до доброволно намаляване на поддържаните площи по искане на земеделския производител, кандидатствал по мярка 214 "Агроекологични плащания". Съдът е приел за установено по делото, че за втората година 2009 г. жалбоподателят е поискал да поддържа по-голяма площ, отколкото за първата 2008 г., но това увеличаване на площите не е било допуснато. Съдът е приел за установено и обстоятелството, че в конкретния случай жалбоподателят Минков извършва агроекологични дейности по чл. 2, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" от наредбата - опазване на застрашени от изчезване местни породи животни и традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) със съответни кодове АП47 и АП49. Свързвайки с чл. 24, ал. 1 и 2 от наредбата съдът е приел, че цитираната разпоредба вменява задължение само и единствено за дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 5, б. "б" (пасторализъм), но не и по б. "а". Направен е извод, че неправилно административният орган е издал акта за възстановяване на сумата, заплатена по код АП47, без за това да има правно основание. Съдът не е възприел твърдяното от административния орган намаляване на площите за 2009 г., поради констатирано застъпване на заявени от двама земеделски производители парцели. Съдът е приел, че неправилно в административния акт се сочи застъпване на парцелите, тъй като производството по констатираното застъпване не е доведено до край, а също и че от него не се установява намаляване на площите, заявени за извършване на агроекологичните дейности, а напротив - увеличаване на площите. В този смисъл съдът е установил, че незаконосъобразно и недопустимо при издаването на оспорения административен акт е допуснато смесване на производства, тъй като наличието или не на застъпване на площи, заявени от двама земеделски производители, е предмет на едно производство, което е неотносимо към поетото от жалбоподателя задължение да извършва агроекологични дейности върху одобрените му площи от 135,96 ха. Обжалваното първоинстанционния решение е неправилно. Няма спор по делото, че Минко Минков е подал общо заявление за единно плащане на площ на 3.06.2008 г. за кампания 2008 г. за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, както следва: 1. СЕПП (схеми за единно плащане на площи) - 149,38 ха; 2. НДП (национално доплащане на площ) - 9,72 ха; 3. НР1 (плащания на земеделски стопанин за природни ограничения в планинските райони) - 149,38 ха; 4. Мярка 214 "Агроекологични плащания" АП47 - 106 бр. животни и 5. Мярка 214 "Агроекологични плащания" АП49 - 31,05 ха/ЖЕ. По това заявление е получил плащания. Установено е по делото също така, че със заявление от 29.06.2009 г. Минков е заявил по-големи площи по мярка 214, АП49 - 170,72 ха. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 12/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (отм.) агроекологичните дейности или направления, които се основават на площ, се извършват върху едни и същи земеделски парцели. С ал. 2 на същата разпоредба е дадена възможност за увеличаване на площите през първите три години от изпълнение на поетото задължение, а ал. 3 конкретизира, че при увеличаване на площите над 20 на сто от първоначалния размер или с повече от 2 ха, се поема ново агроекологично задължение за петгодишен период за всички подпомагани площи. Като се има предвид заявената площ през 2009 г. се установява, че увеличението е с много повече от 2 ха. В същото време в касационната жалба се твърди, че е налице редуциране на площи, както и че изтъкнатото от съда обстоятелство за застъпване на площи, производството по което не било приключило, касаторът изразява несъгласие с тези мотиви на съда, твърдейки, че такова самостоятелно производство не може да има. Освен това установява се по делото, че процесуалният представител на административния орган в хода на съдебното производство пред административния съд е поискал допускането на съдебно-техническа експертиза, но съдът е отказал, приемайки че тя е неотносима към спора, без да се мотивира. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е изяснена цялостно и всестранно фактическата обстановка по делото. Съдът е приел, че чл. 24 от Наредба № 11/6.04.2009 г. е неотносима, само защото е приел, че не е налице намаляване на площи, а увеличаването им. Не е изяснил и въпроса със застъпването на площите, което е установено по делото и не е изяснил налице са предпоставките по чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, предвид твърденията на административния орган. Съдът е следвало да допусне назначаването на съдебно-техническа експертиза, която да изясни въпроса налице ли е намаляване или увеличаване на площите през първите три години от подаване на заявлението и в тази връзка да установи налице ли е идентичност на данните по подадените заявления през 2008 г. и 2009 г. и в какво се изразява застъпването на парцелите и какъв е размера му. При неизясняване на делото от фактическа страна, направените правни изводи от съда са незаконосъобразни, поради което и решението му подлежи на отмяна. Допускането на експертиза се налага поради твърденията на касатора, че е налице редуциране (намаляване) на площите, а не увеличаване, както е приел съдът. В този смисъл решение на съда е неправилно постановено при допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в настоящето решение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,