Решение № 11346 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13788/2014 г.

Решение № 11346 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13788/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) срещу решение № 5620 от 2.09.2014 г. по административно дело № 3714/2014 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № РД-30-164/25.03.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Кръстева против заповедта бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Любляна Димитрова Кръстева чрез процесуалния си представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че Кръстева е заемала длъжност главен сътрудник, младши разузнавач, категория "Д" в ДАТО по силата на заповед от 3.09.2013 г., с която е назначена на основание чл. 19е, ал. 2 и ал. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС). От редакцията на посочения законов текст, действала към момента на издаване на заповедта следва извод, че същата е заемала длъжност като държавен служител, за което са приложими разпоредбите на Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). От представената пред първоинстанционния съд справка за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия на държавните служители от ДАТО се установява, че Кръстева има общ осигурителен стаж при условията на чл. 69 КСО 15 години, 2 месеца и 24 дни и трета категория труд 22 години, два месеца 9 дни или всичко осигурителен стаж 37 години, 5 месеца и три дни. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед служебното правоотношение с Кръстева е прекратено на основание чл. 19е, ал. 3 ЗСРС, § 29, ал. 4 и ал. 5 ЗСРС и чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) - при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което може да бъде осъществено по искане на служителя или по инициатива на органа. Същевременно в заповедта е посочена и разпоредбата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО), която в действалата към момента на постановяване на заповедта редакция е давала възможност на лицата работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, да могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, както и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Правилно съдът приема, че в случая в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР е приложима разпоредбата на чл. 68 КСО, която в редакцията си към момента на постановяване на заповедта предвижда, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60 годишна възраст и 34 години осигурителен стаж за жените. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) урежда прекратяването на служебното правоотношение с държавните служители на МВР, към които са приравнени и държавните служители в ДАТО в общия случай, при което следва, че за да бъдат налице предпоставките за това следва да са налице кумулативно предпоставките именно на чл. 68 КСО по отношение на възраст и наличен осигурителен стаж. Правилността на този извод следва и от изрично предвидената хипотеза на възможността за по-ранно пенсиониране на тази категория служители, предвидена в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) при която се прилагат специалните правила по чл. 69 КСО. Правилно съдът приема, че в случая разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО в случая не може да намери приложение, доколкото с нея е уредено едно право на служителите, което може да бъде упражнено само по тяхна преценка при наличие на посочените от законодателя предпоставки, като не е предвидено използването на това право да бъде упражнено по инициатива на органа по назначението. При това позоваването на ТР № 6/2007 г. на ВАС е правилно предвид изложеното в него, доколкото предвиденото с тази разпоредба субективно право, каквото е правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при кумулативно наличие на всички посочени в текста предпоставки относно труд, възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст е изрично предвидена в КСО възможност за определено поведение, което се осъществява по волята на осигуреното лице и затова то е лично право. То възниква с настъпването на осигурителния случай и не зависи от други фактори, защото се упражнява въз основа на волеизявлението на осигуреното лице, обективирано в молба за отпускане на пенсия. При тези факти правилно съдът приема, че в случая обжалваната пред него заповед е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не са налице предпоставките по чл. 68 КСО, тъй като служителят не е отговарял на едно от кумулативно дадените изисквания за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно възраст. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по преписката липсват доказателства, а съответно и констатации от страна на органа относно наличие на упражнен от Кръстева труд първа или втора категория, тъй като в справката относно осигурителния стаж, на която органът се е позовал са направени такива единствено наличния осигурителен стаж, приложим в хипотезата на чл. 69 КСО. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде съдена да заплати на Кръстева направените деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение