Решение № 9319 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4126/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Попово против Решение № 191/02.02.2026 г. на Административен съд Търговище, постановено по адм. дело № 416/2025 г., с което съдът е отхвърлил жалбата на Община Попово, представлявана от кмета д-р Л. Веселинов, против Констативен акт за резултатите от проверка, извършена на основание чл. 87, ал. 1 от Закон за защита при бедствия № КА-ПБЗН-ТЩ0-6-16/ 12.06.2025 г., съставен от Д. Захариев – инспектор по ЗН в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към РДПБЗН – Търговище, обективиращ задължително за изпълнение предписание, с адресат оспорващия. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Претендира сторените разноски за делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - инспектор по "Защита на населението" в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към РДПБЗН – Търговище не изразява становище по делото. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Търговище е Констативен акт за резултатите от проверка, извършена на основание чл. 87, ал. 1 от Закон за защита при бедствия № КА-ПБЗН-ТЩ0-6-16/ 12.06.2025 г., съставен от Д. Захариев – инспектор по ЗН в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към РДПБЗН – Търговище, обективиращ задължително за изпълнение предписание, с адресат оспорващия. С решението си решаващият съд е отхвърлил жалбата на Община Попово против оспорения в съдебното административно производство акт, като е преценил същата за неоснователна. За да достигне до посочения правен резултат първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна, че Община Попово е собственик на язовир „Гагово – Паламарца“, намиращ се на територията на Област Търговище, съгласно Акт за публична общинска собственост № 16068/ 09.04.2024 г. Същият е бил категоризиран от нарочна комисия, назначена със Заповед № 363/ 05.10.2020 г. на Областния управител на Област Търговище, на основание чл. 138а, ал. 3 от ЗВ, вр. с чл. 141б от ЗВ и чл. 10 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (НУРОТБЕЯССТОКТС). Според категоризацията на язовира той е първа категория на степен на потенциална опасност. По делото е констатирано, че съгласно т. IV.1 от приобщения към доказателствения материал авариен план, при настъпване на аварийна ситуация по язовирната стена и съоръженията към нея, същата ще доведе до изпускане на значителни водни количества от язовир „Гагово - Паламарца“, като ще са застрашени южната зона на с. Гагово, Републикански път III-202 (Попово-Опака), като водите след язовира достигат до река Черни Лом. С оглед особеностите на язовира и неговото местонахождение същият е бил включен в списък на обектите, подлежащи на контрол по ЗЗБ на територията на РДПБЗН – Търговище. Видно от данните в административната преписка компетентните длъжностни лица са извършили проверка на язовира, като е установено, че по отношение на Язовир „Гагово - Паламарца“ е приложим критерият по т.I.1 от Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от НУРОТБЕЯССТОКТС, приет по реда на чл. 141, ал. 2 от ЗВ, а именно: заплаха за човешки жертви, пряко засегнати хора в заливаемата зона; язовирът е в район, за който съществува значителен потенциален риск от наводнение, от първа и втора категория, по смисъла на чл. 2 и чл. 4, ал. 5 от Наредба № 1 и номенклатурата за видовете строежи. По делото няма спор, че категоризацията е актуална и към момента на проверката на язовира. Според проверяващите язовира длъжностни лица той представлява строеж по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „д“ ЗУТ, тъй като касае хидротехнически съоръжения, криещи опасност от наводнения, в т.ч. големи язовири и язовири от първа степен на потенциална опасност и прилежащите им съоръжения и временно строителство. Компетентните органи са приключили проверката, осъществена на основание чл. 87, ал. 1 от Закон за защита при бедствия, като резултатите са посочени констативен акт № КА-ПБЗН-ТЩ0-6-16/ 12.06.2025 г., съставен от Д. Захариев – инспектор по ЗН в група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към РДПБЗН – Търговище. Срещу издадения констативен акт е депозирано възражение от Община Попово изх. № 24-95-13#1/ 21.07.2025 г., адресирано до директора на РДПБЗН – Търговище. С писмо рег. № 129600 – 421/ 31.07.2025 г. възражението на Община Попово не е прието. По делото е установено, че съгласно Договор за концесия на язовир „Гагово - Паламарца“ от 05.04.2011 г., сключен между Община Попово – концедент и ЕТ „РИДЕНА – Д. Колева“ – концесионер, концесионерът упражнява право на управление, поддръжка и експлоатация върху язовир „Гагово - Паламарца“. Договорът е сключен за срок от 35 години. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. Съгласно чл. 7 НУРОТБЕЯССТОКТС, издадена на основание чл. 141, ал. 2 ЗВ, собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите. Доколкото компетентните органи са установили характера на язовира, а именно, че представлява строеж по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „д“ ЗУТ, то за собственика е относима и разпоредбата на чл. 35, ал. 3, т. 5 ЗЗБ, поради което Община Попово като собственик на обект, представляващ строеж по 137, ал. 1, т. 1, буква „д“ ЗУТ, създаващ опасност за възникване на бедствие, следва да изгражда и поддържа локални системи за оповестяване на опасност за възникване на бедствие от язовира. Предписанието има превантивен характер и е израз на превантивната контролна дейност на администрацията при стопанисването на процесния язовир. Обосновано административният съд е приел, че за процесния язовир не са налице изключенията по чл. 35, ал. 5 ЗЗБ, тъй като съгласно аварийния план на обекта водите му ще залеят южната част на село Гагово и Републикански път Попово – Опака, който преминава през селото. Неоснователно е касационното възражение свързано с неправилно приложение на материалния закон относно обстоятелството, че не собственикът, а концесионерът, следва да е адресат на предписанието. По делото не е било спорно, че процесният обект представлява язовир, който съгласно класификацията си е от първа степен на потенциална опасност, поради което и собственикът му е задължено лице по чл.35, ал.3 вр. ал.1 ЗЗБ. Както е посочил административният съд в мотивите си, съществуването на картите на уязвимите от заливане зони е за да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Картите са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Съдът обосновано е посочил основните задължения на собственика при управлението на язовира. Констатирал е, че Община Попово е изпълнила задължението си по т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от НУРОТБЕЯССТОКТС, като след изготвянето на аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, собственикът е задължен да състави планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. В случая Община Попово е изготвила авариен план за обекта, с приложена карта на уязвимите от заливане зони. В корелация с предходните две задължения се явява задължението на Община Попово, произтичащо от чл.35 ал.5 ЗЗБ. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,