Решение № 10821 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 14047 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело 12451/2024 г. Административен съд София - град (АССГ), I отделение, 34 състав, е отхвърлил жалбата на И. А. Х., гражданин на Сирия, срещу Решение 12135/21.11.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от И. А. Х., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Л. Дилова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител главен юрк. Е. Хичовски , оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя: 2 броя справки за Сирийска арабска република с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.09.2025 г. и с вх. МД-02-572/20.10.2025 г. относно това подлежат ли на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба и имат ли възможност лицата, които не се явят на военна служба, по тяхно желание да бъдат освободени от същата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 12135/21.11.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на И. А. Х. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. След извършен анализ на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка по спора, административният съд приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмената форма, като в него се сочели както фактическите, така и правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място АС Хасково е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на И. А. Х.. Прието е, че декларираните от молителя при интервюто факти във връзка индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснал Сирия, защото е бил преследван, в т. ч. поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Прието е също, че молителят не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия, никога не е бил задържан, арестуван или осъждан, не е заплашван лично, като е уточнил, че никога не му е оказвано физическо или психическо насилие в държавата му на произход. Освен това същият не е заявил, че спрямо него държавата му на пребиваване или друг недържавен субект, на когото държавата не може или не желае да противодейства, е предприел някакви действия, които да са релевантни на преследване. Наред с това относно възможността чужденецът да бъде мобилизиран и да се присъедини към кюрдите, съдът е приел, че по делото липсват доказателства на И. А. Х. да са му изпращани призовки или покана за мобилизация, като освен това самият той в интервюто си е заявил, че не е бил търсен по повод мобилизация, но очаква да бъде принуден от кюрдите да се бие за тях. Предвид всичко изложено АССГ е приел, че молителят не изпитва основателни опасения от действия на преследване по чл. 8, ал. 3 ал. 5 ЗУБ, като от бежанската му история се установява, че конкретни действия на преследване срещу сирийския гражданин не са осъществени. В тази връзка според съда причината му да напусне Сирия имала личен, социално-икономически характер, поради което била е извън обхвата по ЗУБ. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. На следващо място съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е съобразил Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Според съда административният орган е извършил анализ на обективираната в справка, издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, приемайки, че не може да се направи обоснован извод, че към момента на постановяване на административния акт е налице вътрешен или международен въоръжен конфликт нито на цялата територия на Сирия, нито в цялата област Дейр Алзор, като в този смисъл цитираните в справката инциденти били приети за спорадични актове на насилие, които не биха могли да се оценяват като въоръжен конфликт. Съдът е анализирал доказателствата по делото, в т. ч. и представената в съдебното производство справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г., приемайки, че е налице пълна промяна на политическата ситуация в Сирия, като имало възможност за установяване на нов публичен ред и конституция, която да защитава всички малцинствени групи в страната. Цитираната справка, обаче, не се отразявала върху изводите на председателят на ДАБ при МС, тъй като обстановката в Сирия оставала нестабилна и непредвидима с оглед наложените международни санкции, но като цяло сигурността в страната била подобрена. В тази връзка е прието, че въпреки че административният орган бил формирал волята си въз основа на различна от установената към момента на постановяване на съдебното решение фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед данните от справката и предвид личната бежанска история на молителя, съдът приел, че материалният закон е приложен правилно. На следващо място по отношение направените от молителя твърдения за предприети действия, които да му осигурят временна закрила в Република Турция, но получил отказ, съдът е приел, че чужденецът не е представил документи в подкрепа на доводите си. Прието е, че всички сирийски бежанци в Турция били защитени срещу принудително връщане в Сирия, като регистрираните за временна закрила 3,6 милиона сирийци продължавали да получават безплатен достъп до обществената здравна система. В зависимост от обстоятелството, че молителят не бил ангажирал доказателства за предприети действия в посока придобиване на закрила в Република Турция, а също и с оглед изложените в интервюто факти, съдът е приел, че чужденецът не е лице, търсещо защита по реда на ЗУБ, а е икономически емигрант. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на И. А. Х. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се твърди, че съдът в нарушение на процесуалните правила не е изложил изобщо мотиви по нито едно от представените от молителя доказателства. Излага доводи, че съдът е мотивирал решението си единствено със справки на ДАБ при МС от 12.07.2024 г. и от 14.03.2025 г., като твърди, че информацията в тях е непълна и избирателна, за което представя допълнителни доказателства - доклад на Уницеф за обстановката в Сирия, регион Дейр Алзор; статия на Ал Джазира за обявената задължителна военна служба и административните и полицейски мерки за налагането ѝ в региона на Дейр Алзор. Прави възражение, че въпреки наличието на законовите предпоставки, съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Не на последно място се твърди, че изводите в решението на първоинстанционния съд противоречат на новата практика на СЕС решение по дело С-406/22. В подкрепа на твърденията са представени в писмени доказателства: справка относно положението в Сирийската арабска република през 2025 г. изготвена от юрк. София Баядсе; копия от материали, статии, информация от различни публични медии. Цитирана е съдебна практика на друг състав на АССГ. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на И. А. Х.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 10.10.2024 г. интервю кандидатът за закрила сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия, а именно лошите условия, липсата на ток, вода, работа, наличието на напрежение, стрес, безпокойство, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, не е осъждан или арестуван и не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в Сирия. Наред с това опасенията на молителя от мобилизиция не биха могли да обосноват страх от лично преследване, тъй като не са били подкрепени с конкретни доказателства. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на И. А. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на административният акт органът е съобразил Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от И. А. Х. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представената в съдебното производство справка, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Предвид изложеното - не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на процесуалните правила за липсва на мотиви по доводите на чужденеца и представените от него доказателства. Първоинстанционният съд е обосновал постановения от него съдебен акт именно от събраните в административното и в съдебното производство доказателства, като изводите му се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, според която броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от данните от справката ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от предоставената информация на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента Ахмед ал Шараа бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Предвид всичко изложено обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Незаконосъобразини, на следващо място, са и доводите в касационната жалба, че съдът е мотивирал решението си единствено със справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. и справка с вх. ЦУ-1624/12.07.2024 г., като твърди, че цитираната в справката информация е непълна и избирателна. Следва да се уточни, че административният съд е мотивирал решението си не само с цитираните в касационната жалба справки, но е използвал данни и от други справки, а по-конкретно справка вх. ЦУ-1566/02.07.2024 г. и справка вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. Посредством разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, законодателят е възложил на дирекция Международна дейност при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Справките се съставят в изпълнение на служебни задължения и на базата на публично достъпни външни източници на информация, като при изготвянето им се съобразява Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход. Същите представляват официални документи и съставляват годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по ЗУБ. Следва да се посочи, че представената от страна на процесуалния представител на касатора справка относно положението в Сирия, изготвена от юрк. София Баядсе, а също и представените копия от материали, статии, информация от различни публични медии, не следва да бъдат кредитирани, тъй като не представляват официални документи, поради което и не притежават обвързваща доказателствена сила, респективно - не са в положение да опровергаят установените от първоинстанционния съд факти при правилно разпределение на доказателствената тежест. Необосновани и неправилни са възраженията в жалбата, че съдът не се е съобразил с трайната съдебна практика на Съда на ЕС и по конкретно с Решение по дело С-406/22. Последното касае съвсем различна хипотеза и разглежда въпроса дали е допустимо една държава да предприеме законодателни мерки, по силата на които да определи изначално друга държава като сигурна страна на произход в определени нейни части и как следва да процедира съдът при разглеждане на жалби срещу решения, с които е отказано предоставяне на международна закрила по молби подадени от кандидатите от третите страни обявени със съответните законодателни мерки по реда на чл. 37, пар.1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за трети сигурни страни. Случаят не е такъв, тъй като Република България, не е обявявала Сирия за сигурна страна по произход нито с нарочен законодателен нито с нарочен административен акт, респективно - молбата за закрила на чужденеца не е разглеждана в този аспект. В оспореното решение е разглеждана ситуацията на сигурността на страната по произход на молителя конкретно и пълно, с оглед преценката предоставяне на бежански и хуманитарен статут и дали са налице възможности за вътрешно разселване така, както това е предвидено в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Ето защо процесното решение на СЕС в случая е неотносимо. На последно място необосновано процесуалният представител на касационния жалбоподател се е позовал на съдебната практика и мотивите, изразени в Решение 3250/14.02.2025 г., постановено по адм. дело 12653/2025 г. по описа на АССГ. Цитираното съдебно решение, като неправилно е било отменено с Решение 5986 от 4.06.2025 г. по адм. дело 3770/2025 г. по описа на ВАС, I отделение. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 12135/21.11.2024 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на И. А. Х. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,