Решение № 1507 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10597/2008 г.

Решение № 1507 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10597/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Ивайло Терзиев от гр. София е обжалвал решението от 29.05.2008 г. постановено по адм. д. № 1334/2008 г. на Административен съд- София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказа на кмета на район "Овча Купел " - Столична община да издаде заповед по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, обективиран в писмо изх. № АБ - 9400- 3086/1/ 17.12.2007 г. като неоснователна. Ответникът СО - район"Овча Купел " не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания по чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразен обжалвания отказ за издаване на заповед по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ обективиран в писмо № АБ - 94- 3086/1/17.12.2007 г. на кмета на СО район "Овча Купел" гр. София Въз основа на приетите и обсъдени доказателства по делото са направени обосновани изводи за наличие на друг специален ред за защита правата на касатора. В конкретния случай се касае за действия на управление в режим на етажна собственост, което не попада в хипотезата на чл. 194, ал. 1 от ЗУТ по издаване на заповед за осигуряване на достъп в " чужд" имот. Касаторът като собственик на процесното помещение притежава и идеални части (2.706%) видно от приложения договор от правото на строеж и като етажен собственик може да реализира правата си по друг ред, а не с издаване на заповед по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ. При така възприетата фактическа обстановка, приемайки изводите за законосъобразност на постановения отказ съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за незаконосъобразност на административния акт е неоснователно. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК същото следва да остане в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.