Решение № 3563 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2015 г.

Решение № 3563 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от зам. началника на ДНСК - София, чрез процесуалните му представители - ст. юрисконсулт Чинкарова и нач. отдел "Правно-нормативно обслужване" при ДНСК - Шалдупова, против Решение № 1953/28.11.2014 г. по адм. дело № 524/2014 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: Давидко Антонов Пеовски, чрез пълномощника му - адв. Личев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касацонната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е отменил Заповед № РД-14-5/11.01.2005 г. на зам. началник на ДНСК - София, като незаконосъобразна. Със заповедта, на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ /ред. ДВ, бр. 65/2004 г./ е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна масивна постройка-склад", находящ се в УПИ IV-552 и задънена улица, кв. 39 по плана на "Входен булевард" на гр. Петрич. Адресат на заповедта е извършителят на строежа Давидко Антонов Пеовски. За да отмени акта, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон - при отсъствие на предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ /ДВ, бр. 65/2004 г./ за премахване на строежа, като незаконен. Според съда органът неправилно е приел, че има влязъл в сила отказ за узаконяване на строежа № 58/2.07.2003 г. на гл. архитект на община - Петрич, на основание чл. 226, ал. 3 от ЗУТ (отм.). За съда този отказ не е влязъл в сила, тъй като не е съобщен на адресата му, по реда на ГПК, както предвижда чл. 149, ал. 1 ЗУТ /ДВ, бр. 1/2001 г./, поради което органът е следвало да изложи изводи за търпимостта на строежа, на основание § 16 от ПРЗУТ, каквито липсват. При положение, че отказът от узаконяване не е влязъл в сила, строежа не подлежи на премахване като незаконен, по аргумент от § 184, ал. 12 ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./, респ. чл. 226, ал. 1 ЗУТ (отм.), вр. с § 183, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/2003 г./. Решението е неправилно. Пред касационната инстанция, на основание чл. 219, ал. 1 АПК и във връзка с наведените касационни оплаквания, касаторът е представил писмени доказателства: писмо на ДНСК от 28.10.2003 г., писмо на община - Петрич от 30.04.2004 г., писмо на зам. кмета по ТСУ, с изх. № 94-00-3546/1.08.2003 г. до Давидко Антонов Пеовски и др. за съобщаване на Отказ № 58/2.07.2003 г. на гл. архитект на община - Петрич, известие за доставяне - обр. 243 до Давидко Антонов Пеовски на последното писмо заедно с отказа на гл. архитект. Доказателствата са приети, без да бъдат оспорени от ответника по съответния процесуален ред. От същите се установява, че Отказ за узаконяване № 58/2.07.2003 г. на гл. архитект на община - Петрич е връчен по надлежния ред на ответника Давидко Пеовски на 6.08.2003 г., като към датата на издаване на процесната заповед същият е влязъл в сила, поради необжалването му. При тези данни изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на оспорената заповед се явяват неправилни. Това е така, защото както пред първата инстанция, така и пред настоящата, ответникът Пеовски не е представил редовно издадени строителни книжа за строеж: "Едноетажна масивна постройка - склад", находящ се в УПИ IV, кв. 39 по плана на гр. Петрич, каквито се изискват за всеки строеж. Не са представени и доказателства, че строежа съответства на предвижданията на действащия ПУП, към датата на издаване на заповедта, или към датата на извършването му - м. юни 1998 г. От данните по административната преписка - 2 бр. констативни актове и Отказ от узаконяване на строежа № 58/2.07.2003 г., е видно, че процесния строеж е ситуиран върху разширение на задънена улица, която е предвидена с действащия ЗРП на гр. Петрич, от което следва, че строежа е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 /ред. ДВ, бр. 65/2004 г./, обратно на приетото от съда. Като незаконен касаторът е разполагал с делегирана компетентност да издаде заповед за премахването му, поради наличие на влязъл в сила отказ за узаконяване № 58/2.07.2003 г. и поради отсъствие на условия за обявяването му за "търпим", на основание § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. За търпимостта му, съдът е следвало да изложи собствени мотиви, дори да липсват такива в оспорения акт. Това следва от характера на производството и служебното задължение на съда да изясни всички обстоятелства и факти, относими към законосъобразността на оспорения акт, сред които са въпросите за узаконяемостта и търпимостта му, като факти, препятстващи събарянето на строежа. Неправилно съдът не е установил, че строежа е нетърпим, поради недопустимостта му по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали към датата на извършването му, с оглед на това, че е построен върху част от задънена улица, предвидена с действащия ЗРП на гр. Петрич. Неизлагането на мотиви относно незаконността на строежа и неговата търпимост, както и направата на грешни изводи относно влезлия в сила Отказ за узаконяване от 2003 г., прави обжалваното решение неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Като неправилно същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на ответника срещу Заповед № РД-14-5/11.01.2005 г. на зам. началника на ДНСК-София бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение