Решение № 115 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 63/2013 г.

Решение № 115 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 63/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Касационното производство е образувано по жалба на подс. С. С. С., депозирана чрез служебния му защитник, срещу решение № 333 от 12.10.2012 г. постановено по ВНОХД № 650/2012 г., по описа на Апелативен съд - гр. София. В жалбата се релевират доводи за допуснати от въззивния съд нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбата се поддържа само досежно явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, поради и което се претендира за упражняване на правомощията на касационния съд по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Гражданският ищец и частен обвинител М. Г. А. не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 17 от 25.04.2012 г. постановена по НОХД № 71/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Видин, касатора С. С. С. бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, при условията на опасен рецидив /в случая, извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК/, е отнел от владението на М. Г. А. 92 лева с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила - удар с твърд предмет в областта на главата, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, б. "а" и б. "б" от НК, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, му е било наложено наказание "лишаване от свобода", за срок от четири години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор или затворническо заведение от закрит тип. Със същата присъда, подс. С. бил осъден да заплати на гражданския ищец М. А. сумата от 10 лв. - причинени с деянието имуществени щети, като за разликата от 82 лв. и за сумата от 400 лв. /сторени медицински и пътни разходи/, имуществените претенции били отхвърлени като неоснователни и недоказани. Присъдата била обжалвана от подс. С. с искане да бъде оправдан, алтернативно, да бъде намален размера на наложеното му наказание "лишаване от свобода". С атакуваното решение № 333 от 12.10.2012 г. постановено по ВНОХД № 650/2012 г., по описа на Апелативен съд - гр. София, горепосочената първоинстанционна присъда, била потвърдена. Единственото оплакване в касационната жалба поддържано в съдебно заседание, е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и е неоснователно. Това е така защото, релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, не е налице. Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК - при цялостно признаване от подс. С. на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като решаващия съд е сторил надлежна констатация, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Макар и лаконично, правнорелевантните факти са били обсъдени, като деянието е правилно квалифицирано. Наложеното на подс. С. наказание, е било определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 /във вр. с чл. 54 от НК и с неправилно изписване и на ал. 3 на чл. 58а от НК/. В рамките на инициираното от подсъдимия въззивно производство, апелативния съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда, съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК. Втората инстанция е дала изчерпателен отговор на оплакването и доводите изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, като решението на Апелативен съд - гр. София е в пълно съответствие, с изискванията посочени в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от процесуалния наказателен закон. Въззивната инстанция е извършила собствен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като релевантните факти са били детайлно обсъдени и следва да бъде споделен извода, че същите обуславят съставомерност на деянието осъществено от касатора С., като материалния закон извън всякакво съмнение е приложен правилно. При това положение, не са налице основанията на чл. 354, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, за отмяна на постановените актове и оправдаване на подсъдимия, тъй като посочената хипотеза в случая не е налице - подсъдимия С. не е осъден за несъставомерно деяние. Въззивният съд е обсъдил и обстоятелствата относими към индивидуализацията на наказанието наложено на касатора, вследствие и на което, е мотивирал извод за липса на основания за намаляването му. Извършеният от апелативния съд анализ на релевантните за наказателната отговорност на подс. С. обстоятелства е обоснован и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Наложеното на подсъдимия наказание, правилно определено при условията на чл. 54 от НК, като размер - към законовия минимум, се налага да бъде счетено за адекватно и кореспондиращо с целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящият случай, касателно наложеното на подсъдимия наказание, такова несъответствие не е налице, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, защото при определянето му са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Поради и това, наложеното на подс. С. наказание се явява справедливо, вследствие и на което, не може да бъде уважено искане за неговото смекчаване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение