Решение № 1900 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5084/2015 г.

Решение № 1900 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5084/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник-отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора, подадена чрез пълномощник, против решение № 44 от 25.03.2015 г., постановено по адм. д. № 537/2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е прогласена нищожността на АУЗД № 44271/19.09.2014 г., издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при Община Стара Загора и общината е осъдена да заплати на жалбоподателя "Студио С" ЕООД разноските по делото. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че са изпълнени предпоставките на чл. 107, ал. 3 ДОПК и законосъобразно административният орган е извършил проверка в случая, когато е констатирал разминаване между подадената декларация и действителните данни на декларираното превозно средство. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът "Студио С" ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Първоинстанционният съд е установил, че с декларация от 12.03.2008 г. дружеството-жалбоподател "Студио С" ЕООД, представлявано от Стефан Ботев Георгиев, е заявило придобиването на МПС - товарен автомобил, влекач, марка "Мерцедес", модел 1632, с подробно описани характеристики. Към декларацията е приложено копие на свидетелство за регистрация на превозното средство - част Първа. Със заповед на кмета на Община Стара Загора от 23.01.2012 г. органите по приходи са извършили проверка за установяване на несъответствие между декларирани данни и данни, получени от трети лица, по отношение декларираното от дружеството пътно превозно средство. Като основание за начисления допълнителен данък за ПС е послужил отговор от официалния представител на конкретната марка в България, в който автомобил с номер на рамата, съответстващ на декларирания, е с определени технически параметри, между които допустима максимална маса на състав от ПС 32000 кг, а не посочените в декларацията 17000 кг. Поради това органът по приходите е издал оспорения АУЗД, с който е определил допълнителни задължения за данък върху превозното средство за периода 2009 г. - 2011 г., на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е заключил, че оспореният АУЗД е нищожен, тъй като административният орган не е спазил формата и вида на административното производство. Приел е, че евентуални допълнителни задължения за данък върху превозно средство могат да бъдат вменени на дружеството-декларатор само след извършване на ревизия по чл. 108 ДОПК, тъй като редът по чл. 107, ал. 3 ДОПК е неприложим. Според съда, не са осъществени предпоставките за извършване на служебна проверка от страна на органа. Поради това е прогласил нищожността на атакувания административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. От доказателствата по делото касационният съдебен състав установи, че действително не е изпълнена нито една от предвидените в чл. 107, ал. 3 ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД. Дружеството е подало декларация за придобитото от него МПС, не е направило искане за издаване на АУЗД, определените от общината задълженията са заплащани в срок. Деклараторът не е вписал некоректни данни в декларацията, проверена от общинския служител, тъй като към нея е приложено копие от свидетелство за регистрация на МПС, в което е вписана именно декларираната максимална маса на превозното средство. Затова и не е провеждана административна процедура по чл. 103 ДОПК. Обстоятелството, че административният орган служебно е констатирал разминаване в показателя за максимално допустимата маса, в резултат на което се е стигнало до определянето на данък за ППС в по-малък размер за данъчния период 2009 г. - 2011 г., не може да служи като основание за издаване на АУЗД, тъй като грешката не се дължи на неправилно декларирани данни от страна на собственика на МПС. В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт. Като е установил публичните задължения, без да издаде ревизионен акт, органът по приходите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо отмяна на акта. В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Административният орган е определил допълнителни задължения за данък върху превозните средства за периода 2009 г. - 2011 г. по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, но това не е приложимият процесуален ред. При тези верни правни констатации първоинстанционният съд е развил съображения за нищожност на административния акт. Двете проявни форми на незаконосъобразността се разграничават с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. В чл. 146 АПК (чл. 160, ал. 2 ДОПК) са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването на акта за валиден или за недействителен почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му. Като критерии за нищожност на административния акт поради материална незаконосъобразност се изследват: пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; дали актът е изцяло лишен от законова опора; дали акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; дали актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно - административно нарушение и др. Касационният съдебен състав счита, че приетото от съда нарушение на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК при издаването на акта не е основание за прогласяване неговата нищожност. Обратно на първоинстанционния извод, приетото от съда съществено нарушение на административнопроизводствените правила не опорочава валидността на АУЗД. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него - при изяснена фактическа обстановка, съдът постанови друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. С оглед изхода на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноските по делото е основателна, но същата е недоказана по размер, тъй като не са представени надлежни писмени доказателства, установяващи реално направени съдебни разходи пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд