Решение № 5299 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2008 г.

Решение № 5299 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сурай Мустафа Велиева в качеството й на областен управител на област с административен център Ловеч, против решение № 49 от 30.04.2008 г. постановено по адм. дело № 1/2008 г. от АС - Ловеч. Иска отмяна на съдебното решение като неправилно - постановено при нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Цанка Микова Бояджиева, чрез процесуалния си представител адв. Янакиева пледира за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил, като незаконосъобразна заповед № 932 от 04.12.2007 г. на областния управител на област с административен център Ловеч, с която е оставено без уважение искането на Цанка Бояджиева, в качеството й на наследник на Мико Иванов Марков, за обезщетяване по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните му указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът за изплащане на обезщетението е незаконосъобразен, тъй като макар и в закона и Наредбата по прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ да няма предвиден ред за обезщетяване на случаи като конкретния, празнотата следва да се преодолее по реда на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Решението е неправилно и като такова ще следва да се отмени. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е заповед № 932 от 04.12.2007 г. на областния управител на област с административен център Ловеч, с която е оставено без уважение искане вх. № РЛ-82 от 05.07.2007 г. на Цанка Бояджиева, в качеството й на наследник на Мико Иванов Марков, за обезщетяване по реда на ЗПГРРЛ . Видно от удостоверения рег. № 7477 от 11.12.1991 г. (л. 47) и рег. № 9490 от 25.10.2004 г. (л. 9) на МП - ГДИН наследодателят на Бояджиева - Мико Иванов Марков е постъпил в затвора гр. Плевен на 13.12.1950 г. за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" за срок от четири години за извършено от него престъпление по чл. 102 от НЗ и е бил освободен от затвора на 14.08.1953 г. Посоченото наказание е наложено по решение № 264 от 05.04.1951 г. от ВС на НРБ по наказ. дело № 9/1951 г., като е постановена и конфискация на всички недвижими непокрити имоти и онези недвижими покрити имоти, които не са предназначени и не се ползват за жилище. Допълнително, като доказателство, пред настоящата инстанция е представено свидетелство за съдимост рег. № 2071 от 29.08.1991 г., издадено от Тетевенския РС, съгласно което Мико Миков е бил осъден с посоченото по-горе в мотивите решение на ВС на НРБ да изтърпи наказание "лишаване от свобода" за срок от четири години за извършено престъпление по чл. 102, ал. 1 от НЗ и е бил амнистиран по чл. 1, т. 2 от Закона за амнистията (публ. ДВ, бр. 1/1991 г.). Съдът е счел, че е спорен текста по който е бил осъден наследодателя на молителката. Действително в напечатания текст на решение № 264, приложен на л. 10 от делото като правно основание на присъдата е изписано: "по силата на чл. 142, ал. 1, предл. 1 от НЗ във връзка с чл. 60 и чл. 105 от НЗ. . . ". Видно от приложеното копие от оригиналното решение обаче (л. 11 и 12) текста е: ". . . по силата на чл. 102, ал. 1, предложение 1-во от НЗакон във връзка с чл. 60 и чл. 105 от Н. З. ги осъжда. . . ". Следователно, в представения пред съда като доказателства за търпяна репресия препис от решението на ВС е допусната е грешка. Деянието е извършено през 1950 г., когато е бил в сила Наказателния закон от 1896 г. (следващия Наказателен закон е публ. в. Известия бр. 13 от 1951 г.) и именно по този закон е бил осъден и Миков. Към момента на издаване на оспорения административен акт - заповед № 932 от 04.12.2007 г. на областния управител на област Ловеч, за осъдените по чл. 102 от НЗ лица не се предвижда обезщетение по ЗПГРРЛ и по Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ . Съответствието на оспорения административен акт с материалния закон, съгласно чл. 142 от АПК, следва да се преценява към момента на издаването му. Както се посочи към този момент разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ не е предвиждала обезщетение за осъдените по чл. 102 от НЗ, действащ до 1951 г. и искането на Бояджиева правилно е оставено без уважение от административния орган. Оспорената заповед на областния управител е правилна и законосъобразна. Посочената разпоредба на Наредбата търпи изменение на 03.10.2008 г. (ДВ, бр. 86 от същата дата), когато предвижда да бъдат изплащани обезщетения на осъдените по чл. 102 от НЗ. Правото на обезщетение възниква след датата 03.10.2008 г. и за да бъде признато такова следва да е налице ново искане. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че съдебното решение следва да се отмени изцяло, а жалбата на Бояджиева - да се отхвърли като неоснователна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,