Решение № 8431 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16049/2011 г.
ВАСIII отделение13.06.2012 г.докладчик т Йорданка Костова
Диспозитив
ИЗМЕНЯ Решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждана на обект "АМ" Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, в ЧАСТТА относно определеното обезщетение за отчуждената част от 1629 дка от поземлен имот - № 23649.3.101, целият с площ от 2,999 дка в землището на с. Дрен, община Радомир, област Перник, собственост на жалбоподателя, като наследник на Райна Лазарова Вучева, като: УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 652 /шестстотин петдесет и два/ лв. на 855 /осемстотин петдесет и пет/ лева. ОСЪЖДА Министерския съвет да заплати на Лазар Стефанов Вучев от с. Дрен направените по делото разноски в размер на 200 /двеста/ лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8431 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16049/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗОС) във вр. с чл. 145 АПК е образувано по жалба на Лазар Стефанов Вучев от с. Дрен против решение № 686 от 13.09.2011 г. на Министерски съвет на Република България, обн. в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил. Жалбоподателят обжалва административното решение, в частта, относно определеното обезщетение за отчуждената част от 1629 дка от поземлен имот - № 23649.3.101, целият с площ от 2,999 дка в землището на с. Дрен, община Радомир, ЕКАТТЕ 23649 като поддържа, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от наследствения му имот е занижена и не съответства на пазарните цени. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни, поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение е определена от административния орган в съответствие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС, с решение № 686 на Министерския съвет от 13.09.2011 г. е отчужден част от 1629 дка от поземлен имот - № 23649.3.101, целият с площ от 2,999 дка в землището на с. Дрен, община Радомир, област Перник, собственост на жалбоподателя, като наследник на Райна Лазарова Вучева. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК има доказателствена сила и пред съда, включително и оценка на отчуждената част от поземления имот, с възложител Агенция "Пътна инфраструктура", с дата на възлагане на оценката - 04.08.2011 г. Оценката е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от оценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчуждените имоти в землището на с. Дрен с посочена обща площ на отнемане, като е посочена общата площ на отчуждаване и съответно нейната обща оценка, като оценката на отчуждената част от имота, собственост на жалбоподателя, възлиза на 516 /петстотин и шестнадесет/ лв. По искане на жалбоподател, съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-оценителна експертиза, в която е посочено, че не са установени в съответната служба по вписванията извършени сделки за подобни на отчуждения имот и определянето на равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е недопустимо. Използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, а именно по Наредбата за определяне на цени на земеделски земи и Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, тъй като отчужденият имот е земеделска земя. При оценката на отчуждената част от имота вещото лице се е съобразило с категорията земя, прилагайки коефициенти за площ на имота и за отстояние до строителните граници на населеното място, отстояние от основни пазари, и др. Вещото лице е оценило стойността на отчуждената част от недвижимите имот в размер на 855 /осемстотин петдесет и пет/ лева. Съдът възприема заключението на вещото лице, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. По изложените съображения оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част за имота следва да се увеличи от 652 /шестстотин петдесет и два/ лв. на 855 /осемстотин петдесет и пет/ лева. По делото са представени доказателства за направени разходи от жалбоподателя за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 лева, които с оглед изхода на спора следва да бъдат заплатени на жалбоподателя от администрацията на Министерски съвет. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,