Решение № 2080 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15786/2014 г.

Решение № 2080 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15786/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Славка Тодорова Георгиева, от гр. Варна, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 2518/04.11.2014 г. по адм. д. № 883/2014 г. на Административен съд - Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана според чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу мълчалив отказ на ответника за изменение в кадастралния регистър за ПИ № 10135.2552.1111, находящ се в гр. Варна, район "Приморски". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е установил следното от фактическа страна: Жалбоподателката заедно с други лица е наследник на Бою Жеков Георгиев, на когото през 1989 г. е предоставено право на ползване върху място с площ от 800 кв. м. Процесният имот е част от имот № 1313 с вписан по разписния лист собственик ГНС към одобрения кадастрален план от 1973 г. Според заключението на вещото лице, включително и даденото в съдебно заседание, процесният имот е идентичен и с част от имот № 1827, записан по разписен лист на общината към неодобрения кадастрален план от 1999 г. Претенцията на жалбоподателката е за вписване на наследниците на Бою Жеков Георгиев в кадастралния регистър за процесния имот поради изпълнение на условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесният имот по актуалната одобрена кадастрална карта е с площ от 713 кв. м. Представеният по делото оценителен протокол от 17.09.1993 г. е за място от 600 кв. м, по удостоверението за ползване № 98/1989 г. 800 кв. м, по удостоверение за оценка от 28.02.1998 г. мястото е оценено като за площ от 600 кв. м, за какъвто размер са представи и доказателства за заплатена стойност на земята. При тези данни от една страна съдът е приел, че представените доказателства не представляват актове по чл. 112 ЗС и не са годни да бъдат отразени в кадастралния регистър като титул за собственост на наследниците върху имота, респ. да обосноват вписването на наследниците като собственици. От друга страна съдът приема, че наследниците са заплати само 600 кв. м от имота, а желаят да бъдат вписани като собственици на целия имот с площ от 713 кв. м, но не доказват собственост върху останалите 113 кв. м от поземления имот по кадастралната карта. Решението е неправилно поради материална и процесуална незаконосъобразност: На първо място, при недоказана собственост върху целия имот с площ от 713 кв. м и в хипотезата на доказана такава върху 600 кв. м, следва собствеността да бъде призната в идеални части, и то само за наследствената част на жалбоподателката. В този смисъл съдът е следвало за изясни претенцията на жалбоподателката, тъй като тя не може да заявява чужди права, включително сънаследствени такива. Според разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 6 от Наредба № 3/2005 г. за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралната карта и регистър границите на имотите се установяват по карти, планове и друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Съгласно чл. 36 общинската администрация предоставя на АГКК заповеди, с които се предоставя или възстановява правото на собственост върху земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - в цифров и графичен вид. Релевантният момент в случая е, изпълнени ли са изискванията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и към кой момент с оглед многократните изменения на посочения законов текст. В редакцията на текста ДВ, бр. 59/1995 г. стойността на земята е следвало да се плати до 30.09.1994 г., а в следващата редакция - стойността на земята следва да се плати в тримесечен срок от влизане на оценката в сила. В конкретния случай не е изяснено кога е влязлата оценката в сила и спазен ли е визираният в законовата норма срок, тъй като представените разписки и уведомително писмо са в копия и са нечетливи. Поради това съдът е следвало да изиска оригиналите, за да установи платено ли е от жалбоподателката /или други наследници на ползувателя/ на собственика на земята чрез общината и в какъв срок. Изясняването на този въпрос е от значение за преценката за изпълнение на материалноправните изисквания на § 4а ПЗРЗСПЗЗ за придобиване собствеността върху земи с предоставено право на ползване. Като не е сторил това и не е дал указания на страната за представяне на доказателства досежно въведеното от нея твърдение за изпълнена процедура по § 4а ПЗРЗСПЗЗ, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните норми. Без изясняването на тези релевантни за спора факти касационната инстанция не може да прецени крайния извод на съда досежно законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ. Това налага отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване мотивите на настоящето решение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение