Решение № 7612 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2017 г.

Решение № 7612 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Прокурорската колегия /ПК/ на Висшия съдебен съвет /ВСС/, чрез процесуалния й представител - юрисконсулт Л., против решение № 1509/06.02.2017 г. по адм. дело № 12713/2016 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: Л. Г. Г. лично и чрез пълномощника й - адв. Т., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът: Административния ръководител на Специализираната прокуратура /СП/, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-чл. състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, е отменил като незаконосъобразно решение на ПК на ВСС, взето по т. 5. 1 от протокол № 16 от заседанието на тази колегия, проведено на 12.10.2016 г. и потвърдената с него Заповед № 558/13.07.2016 г. на и. ф. административен ръководител на СП, с която на оспорващата Л. Г. Г., в качеството й на следовател в Следствения отдел на СП, е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Наказанието е наложено заради извършено от магистрата дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ / ред. Д. в. бр. 1/2011 г. /, вр. с чл. 4. 4 и чл. 5. 8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/. Съдът, след анализ на доказателствата по делото, е извел правни изводи за недоказаност на инкриминираното в заповедта и потвърдителното решение на ПК на ВСС дисциплинарно нарушение на нормите от КЕПБМ, а оттук и за липса на виновно поведение. Приел е, че след като е имало спор по фактите, дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ недопустимо и в нарушение правото на защита на следовател Г. е отхвърлил повечето от доказателствените й искания, вкл. и поискани гласни доказателства, за опровергаване на фактите, изнесени от св. Р. Х. и св. Д. С., на които почива заповедта. С това, според съда, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 146, т. 3 АПК, обуславящо незаконосъобразност на оспореното решение и потвърдената с него заповед. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства на св. П. К. и св. П. Я., е извел извод, че сериозно е разколебана доказателствената стойност на свидетелските показания на Х. и С., на които се основава ДНО. Освен това е установил, че решението на ПК по т. 5. 1 от протокол № 16/12.10.2016 г на ВСС е взето без никакви изказвания / мотиви/ и в отсъствие на данни, че е взето с мнозинство повече от половината на членовете му, представляващо съществено процесуално нарушение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че данните по дисциплинарната преписка срещу Г. не обосновават изводи за извършени дисциплинарни нарушения на чл. 4.4 и на чл. 5.8 от КЕПБМ. ДНО е обосновал тези нарушения на основание приложени към преписката: копия от прокурорско постановление от 26.11.2015 г., оставено в сила с постановление на АСП от 02.12.2015 г., с които следовател Г. е била отстранена от разследването по досъдебно производство № 42/2014 г. на СО при СП, свидетелски показания на Р. Х. и Д. С. по същото досъдебно производство, копия от чиито протоколи за разпити са приобщени към дисциплинарната преписка и жалба на св. Р. Х. до канцеларията на Главния прокурор. Посочено е, че нарушенията на цитираните етични правила се изразяват в нерегламентирани контакти на Г. със св. Х., с даване на консултации и изказвания пред същата за взет подкуп от прокурор и съдействие на свидетелката при написване на жалбата й до Главния прокурор. Същевременно ДНО е отхвърлил доказателствените искания на следовател Г., по 13 пункта от писмената й молба, вкл. и гласни доказателства, в своя защита. Писмените й доказателства, които е приел, са оставени без уважение като неоснователни. С решение по т. 1. 1 от Протокол № 13/04.10.2016 г. на комисията по "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към ПК на ВСС, е прието, че издадената заповед на и. ф. административния ръководител на СП по дисц. дело срещу Г., е издадена при спазване на закона, при наличие на мотиви и доказателства за извършени нарушения на чл. 4. 4 и чл. 5. 8 КЕПБМ, поради което е предложено на ПК на ВСС да потвърди наложеното й със заповедта дисциплинарно наказание "забележка". С оспореното решение на ПК, заповедта е потвърдена, без мотиви и без данни, че е взето с мнозинство повече от половината на членовете му, съгласно чл. 320, ал. 4 ЗСВ / ред. Д. в. бр. 28/2016 г. /. При тези данни, правилни са изводите на решаващия съд, че дисциплинарното производство е проведено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи незаконосъобразност на наложеното на следовател Г. дисциплинарно наказание "забележка". Заповедта на и. ф. административния ръководител на СП, е издадена без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, спрямо наведените от дисциплинарно отговорното лице - ответник по касация, факти. Последното, съгласно чл. 34, ал. 3 АПК и принципа на равенство в административния процес по чл. 8, ал. 1 АПК, разполага с процесуалната възможност да изрази становище по събраните от ДНО доказателства, да направи писмени възражения по тях и да поиска събирането на други писмени и гласни доказателства, в защита на своите права и интереси. В случая ответникът е упражнил това свое право, като е възразил срещу събраните от ДНО доказателства и с писмена молба е поискал събирането на други, за установяваване на факти и обстоятелства за отсъствие на инкриминираните дисциплинарни нарушения на КЕПБМ свързани с разговори и контакти със св. Р. Х., след отстраняването й като следовател по ДП № 42/2014 г. на СО при СП. Отказът на ДНО, с разпореждане от 11.03.2016 г., да уважи тези доказателствени искания в 13 пункта от писмената молба на ответника / стр. 43-45/, представлява грубо нарушение на принципа на равенство на страните в процеса и на правото му на защита в дисциплинарното административно производство. Последното е приключило без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата по случая, едностранчиво, само с обсъждане доказателствата на едната страна. Тези доказателства не са достатъчни и не обосновават изводи за виновно поведение и съставомерност на ответника по чл. 4. 4 и чл. 5. 8 КЕПБМ. Още повече, че същите са опровергани, във фазата на съдебното производство, от показанията на св. К. и Я.. Поради това, като е приел, че оспорените актове са незаконосъобразни, на основание чл. 146, т. 3 АПК, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от ДНО и кадровия орган, съдът е постановил правилно решение. Настоящата инстанция споделя и другите изводи на съда, че оспореното решение на ПК на ВСС, е без мотиви и без данни за необходимия кворум за вземането му. Видно от пълното съдържание на взетото решение, преди вземането му липсват разисквания и изказвания на членовете на ПК, които евентуално биха могли да служат като негови мотиви. Такива има към Решение по т. 1. 1 по протокол № 13/04.10.2016 г. на комисията "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към ПК на ВСС, но това не представляват същински мотиви на кадровия орган, тъй като с тях се препраща към мотивите на заповедта на и. ф адм. ръководител на СП, за наличие на извършени нарушения от следовател Г. на КЕПБМ и не са изложени други факти и обстоятелства, които да ги подкрепят. Освен това се потвърждава извода на съда, че в оспореното решение на ПК на ВСС, не е отразено с какво мнозинство на членовете му е взето, което е задължително на основание чл. 320, ал. 4 ЗСВ / ред. Д. в. бр. 28/2016 г. /., с оглед преценката за валидността му. В тази връзка неоснователно е оплакването, че такова нарушение липсва, предвид публикуването на Интернет страницата на ВСС на резултатите от процесното гласуване, която публикация е неразделна част от взетото решение и протокол № 16/12.10.2016 г. на ПК на ВСС. П. на Интернет страницата на ВСС е последващо техническо действие и не е част от оспореното решение и цитирания протокол на ПК на ВСС. П. изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат и направеното искане, на ответника Г. се дължи присъждането на разноски за касационната инстанция, в размер на 480 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия