Решение № 7049 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14325/2011 г.

Решение № 7049 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14325/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. във вр. с чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от адв. Минко Стефанов и от адв. Милен Калоянов като процесуални представители на Димитър Тодоров Топалов, Цаню Иванов Дончев, Красимир Атанасов Павлов, "Мототехника Сливен" АД, "Олимпия ауто" АД, "Ауто ДГ" ООД, "Мобил газ" ООД, "Ретал Балкан" ЕООД, гр. Сливен, Николай Стефанов Шевкенов, "Грифит" ООД, Пламен Стефанов Хубанов, ЕТ "Шевкенови - Николай Шевкенов", Любка Кемалова Изетова и Изет Исмаилов Исмаилов, всички с адреси в гр. Сливен, срещу решение № 59 от 08.08.2011 г. по адм. д. № 244 по описа за 2010 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата срещу чл. 16, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ (Закон за местните данъци и такси), нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът Общински съвет - Сливен в писмено становище е отправил искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Сливен е чл. 16, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен, с която е предвидено таксите за битови отпадъци да се определят на база данъчната оценка на конкретния имот. За да отхвърли жалбите като неоснователни, Административен съд - Сливен е обосновал правилния извод за приемане на оспорената подзаконова нормативна разпоредба при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби от по-висок ранг. Обосновано съдът е приел, че представените доказателства установяват предприети от компетентните органи действия за проучване и обсъждане на възможността за определяне на таксата по указания начин в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ - според количеството на битовите отпадъци. Поради невъзможността да се установят конкретните количества за всеки един субект, живущ или упражняващ дейност в съответната сграда, е приложена ал. 2 на чл. 67 от ЗМДТ, която предвижда в този случай размерът на таксата да се определя пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и за необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният административен съд е обсъдил всички относими към законосъобразността на оспорената норма доказателства и е установил правилно фактите по делото. Изводът за спазване на процесуалните изисквания произтича от обстоятелството, че предложението с вх. № 30-00-445 от 15.05.2008 г. за изменение на нормата е направено от кмета на Община Сливен в кръга на правомощията му, внесено е своевременно в канцеларията на общинския съвет и е обсъдено от постоянните комисии съобразно задължението им по чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Решенията на Общински съвет - Сливен са взети при спазване на чл. 27, ал. 4 и 5 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА с изискуемото мнозинство с протоколирано поименно гласуване. Изложените съображения в касационните жалби (някои от тях неправилно наречени от подателите им "въззивни") за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 67, ал. 1 и 2 от Закона за местните данъци и такси се преценяват като неоснователни. С оспорената разпоредба на чл. 16, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен (изм. и доп. с Решения № 766/17.12.2009 г. и № 1096/22.12.2010 г.) е предвидено размерът на таксата за битови отпадъци съгласно алинея 1 да се определя пропорционално в промили върху данъчните оценки на жилищните и нежилищните имоти. Основният критерий, установен в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, е тяхното количество. С алинея 2 е предвидено, че когато това количество не може да се установи, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Двете законови норми уреждат два способа за определяне на дължимата такса за битови отпадъци, поставени в условията на евентуалност. Прилагането на втория способ по алинея 2 на чл. 67 е поставено в зависимост от възможността да се приложи първият способ по алинея 1. В случая в предложението от 02.12.2009 г. на кмета на Община Сливен до Общински съвет - Сливен за приемане на изменение в наредбата е отразено, че направените проучвания сочат, че прилагането на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е трудно осъществимо и неизгодно икономически. Предвид установената обективна технологична невъзможност да се определи количеството битови отпадъци, генерирано в имотите на гражданите и жилищните имоти на предприятията, първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че размерът на таксата следва да бъде определен съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Оспорената подзаконова нормативна разпоредба е приета при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания и като е отхвърлил жалбите, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. В касационното производство ответникът по касация не е бил представляван и защитаван от юрисконсулт, поради което искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е неоснователно. За първоинстанционното производство му е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,