Решение № 8275 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15938/2010 г.

ВАСI отделение10.06.2011 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1254/4.11.2010 г. по адм. д. № 1677/2010 г. на Бургаския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8275 от 10.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15938/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по 208 и сл. АПК. Касаторът Емил Стоев моли да бъде отменено решение № 1254/4.11.2010 г. по адм. д. № 1677/2010 г. на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 4402-0583/21.12.2009 г. на началника на Митница Бургас, с което е определено митническо задължение 994 лв. мито, 4 706 лв. ДДС и 12 600 лв. акциз със съответни лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението на началник Митница Бургас да бъде обявено за нищожно или делото да бъде върнато за ново разглеждане от съда. Моли да бъде отправено преюдициално запитване до СЕС по поставени въпроси. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Заинтересуваната страна ДОУИ - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против решение № 4402-0583/21.12.2009 г. на началника на Митница - Бургас, с което е определено митническо задължение 994 лв. мито, 4 706 лв. ДДС и 12 600 лв. акциз със съответни лихви на основание чл. 202 § 2, чл. 204 § 2 и чл. 214 § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (МК) административният съд е приел, че Емил Стоев - гражданин на САЩ и на Република България е въвел на 25.07.2007 г. в гр. Пирея, Гърция на митническата територия на общността лек автомобил ВМW740IL с регистрация в САЩ. На 21.05.2008 г. на Стоев е издадена лична карта с постоянен адрес в гр. Бургас. На 24.08.2008 г. е застрахован автомобила и е извършен оглед от ЗКП "Армеец". На 24.08.2009 г. е сключена нова застраховка с друг застраховател от Стефан Гальов. За въведения автомобил е учреден режим временен внос със други действия за деклариране по чл. 229 § 1 б. "б" и чл. 232 § 1 б. "б" от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията (РПМК). На 4.04.2009 г. е извършена проверка на автомобила и е установено, че е управляван от Стефан Гальов с пълномощно от Емил Стоев, с издаването на което според акта е нарушен чл. 90 МК и е налице отклонение от условията на режима временен внос. Съдът е приел, че автомобилът е въведен правомерно на територията на общността, но са нарушени условията на режима временен внос, поради което позоваването от жалбоподателя на решението от 29.04.2010 г. по дело С-230/08 г. на СЕС е неоснователно. Изводът на съда е правилен, тъй като цитираното решение на СЕС разглежда хипотези на неправомерно въвеждане на стоки на територията на Общността, докато в процесния случай въвеждането на автомобила е извършено правомерно. Законосъобразен е изводът на съда, че е допуснато отклонение от режима временен внос, учреден за автомобила и поради това оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съдът необосновано е приел, че не е налице нарушение на чл. 90 МК. Според този текст правата на титуляра на митнически икономичен режим, (какъвто е временният внос според чл. 84 § 1 б. "б" МК) могат при определени от митническите органи условия да бъдат последователно прехвърляни на други лица, които отговарят на изискванията за ползване на съответния режим. Според съда с пълномощното не е извършено прехвърляне на правата върху режима, тъй като всички действия се извършват от името на титуляра Стоев. За да се осъществи прехвърлянето на правата по чл. 90 МК в случая е следвало да е спазено условието на режима временен внос по чл. 229 § 1 б. "б", чл. 232 § 1 б. "б" и чл. 558 § 1 б. "а" РПМК - автомобилът да е регистриран извън митническата територия на общността на името на лице, установено, извън тази територия. С даденото пълномощно на Гальов Стоев е нарушил условията по чл. 558 § 1 б. "а" РПМК за ползване на режима временен внос, нарушението е извършено на територията на страната и на основание чл. 204 § 1 б. "б" МК възниква вносно митническо задължение, поради неспазване на условията за поставяне на стоките под определения митнически режим. Според чл. 204 § 3 длъжникът е лицето, което според обстоятелствата трябва да изпълни задълженията, произтичащи от ползването на митническия режим или да спазва условията, определени за поставянето на стоките под този режим. По чл. 215 § 1 митническото задължение възниква на мястото, където са възникнали фактите, които пораждат това задължение. При възникнало митническо задължение на основание чл. 204 § 1 б. "б" МК по чл. 215 § 1 МК мястото на възникване е в страната, в която е допуснато нарушението на условията на митническия режим. По чл. 215 § 3 МК митническите органи, които трябва да вземат възникналото митническо задължение под отчет по чл. 217 § 1 МК са тези на държавата членка, където е възникнало митническото задължение или се приема за възникнало в съответствие с настоящия член. Съдът законосъобразно е приел, че решението на началник Митница - Бургас е постановено от компетентен орган и е отхвърлил жалбата на касатора за нищожност на това решение. В акта на началника на митницата неправилно е посочен чл. 202 МК като основание за издаването му. Неправилната квалификация на спорното право може да бъде поправена от съда, като пропускът не е съществен. Като основание за издаване на решението на началника на митницата е посочено и правилното основание по чл. 204 § 1 МК, поради което доводът на касатора за издаване на решението от орган без материална компетентност е неоснователно. Правилен е изводът на съда, че цитираното решение на ВАС по адм. д. № 4688/2010 г. разглежда друга хипотеза, при която българската митница е входяща митница на Общността. Предвид изложеното до тук е неоснователно искането за преюдициално запитване до СЕС относно основанието за възникване на митническо задължение по описания случай. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,