Решение № 4490 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 580/2017 г.

Решение № 4490 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 580/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "М." ООД, със седалище и адрес на управление с. Я., област П., против решение № 414 от 17.11.2016 г., постановено по адм. дело № 449/2016 г. по описа на Административен съд Д.. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложени в нея съображения. Иска се отмяната му като неправилно като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи жалбата на дружеството против оспорения от него административен акт. Ответникът по жалбата, кмет на община Балчик в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Д. е образувано по жалба, подадена от "М." ООД против писмен отказ на кмета на община Балчик, за възстановяване на заплатена от дружеството такса за учредяване на право на строеж, основанието за плащането на която дружеството твърди, че е отпаднало. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и относимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Установено е по делото, че дружеството жалбоподател е участвало и спечелило проведен от община Балчик конкурс за учредяване право на строеж върху общински имот. Със заповед на кмета на общината е определено за спечелило неприсъствения конкурс, като със същата заповед му е вменено задължение в 14-дневен срок от връчването и да заплати дължима се такса по чл. 43, ал. 2, т. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Балчик /НОАМТЦУ/. Определеният със заповедта размер на дължимата се такса е внесен, но договор за прехвърляне на правото на строеж не е сключен, по вина на "М." ООД. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като срещу заплатената такса липсва насрещна престация - извършване на услуга, при доказаното по делото, че не е сключен договор за прехвърляне на правото на строеж, предмет на конкурсната процедура. Съгласно разпоредбата на чл. 111 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, по производства за учредяване на вещни права върху общински имоти, каквото в случая е развилото се производство по отстъпване право на строеж, се дължи такса. Размерът на тази такса е определен в чл. 43, ал. 2, т. 4 от действащата към момента на осъществяване на производството НОАМТЦУ, приета от Общински съвет Балчик на основание чл. 9 ЗМДТ. Административното производство, като елемент от фактическия състав по придобиване на правото на строеж, за което по силата на посочените разпоредби се дължи такса е приключило, при провеждане на дължимата се по закон конкурсна процедура. Обстоятелството, че вещното право не е прехвърлено и то по вина на касационния жалбоподател, не е осъществен гражданскоправния елемент от фактическия състав по придобиване на вещното право не основава недължимост на таксата за административното производство, приключило с влязла в сила заповед на кмета на община Балчик. С оглед на изложеното, правилно с решението си първоинстанционния съд е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Ирелевантно е за спора е съществуването или не на разпоредбата, извеждаща задължение за заплащане на такса в определен размер за този вид административно производство към настоящия момент. Таксата е определена съобразно действащата към относимия момент нормативна уредба, с влязла в сила заповед на компетентен орган, с която заповед е финализирана конкурсната процедура, а относно размера на задължението не се спори. При установената дължимост на внесената такса не е налице вземане на дружеството към община Балчик, при което не следва да се обсъждат и доводите дали същото е погасено по давност. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като по делото тази страна не е представлявана от юрисконсулт. Единственото процесуално действие е представянето на писмен отговор по касационната жалба, подписан от кмета на община Балчик. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение