Решение № 6396 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6675/2015 г.

Решение № 6396 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6675/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на дирекция "Комуникационни и информационни системи - МВР срещу решение № 39 от 17.04.2015 г., постановено по адм. дело № 194/2014 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което по жалба на А. Л. С. е отменена издадена от касатора заповед № I Н - 646/24.04.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът С., чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно поради следното: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от решаващия спора по същество съд. Обсъдени са всички релевантни факти и обстоятелства, събраните доказателства, доводите на страните и приложимата нормативна уредба. Правилно е прието, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че докладната записка, обобщаваща резултатите от извършената проверка във връзка с получената информация за допуснати от служителя А. Л. С. нарушения на служебната дисциплина, е постъпила в администрацията на дисциплинарнонаказващия орган на 7.02.2014 г. По аргумент от чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 223, ал. 1 и 2 ППЗМВР (отм.), от тази дата е започнал срокът за налагане на наказанието. Същият е два месеца и е изтекъл на 7.04.2014 г. Няма спор, че заповедта е издадена на 24.04.2014 г., т. е. след определения и преклузивен по своя характер срок, а това я определя като издадена при съществено нарушение на процедурните правила. Освен това, административния акт не е надлежно мотивиран съгласно чл. 246 от ППЗМВР (отм.). Предвид легалното определение за системни нарушения, съдържащо се в § 1, т. 7 от ДР на ЗМВР (отм.) - три или повече нарушения, извършени в продължение на една година, правилно като порок на заповедта е счетено непосочването в нея и в документите, въз основа на които е издадена, поне на 3 отделни нарушения на служебната дисциплина, конкретизирани с точни дати. Не се споделя заключението на съда за допуснато от органа нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Данните по делото сочат, че дисциплинарнонаказващият орган е запознат не само с писмените обяснения на жалбоподателя, дадени след заповедта от 16.01.2014 г., с която е възложено на назначената комисия да извърши проверка на постъпилата информация за системно неспазване на работното време. Освен сведението от 30.01.2014 г. жалбоподателят е дал и писмено възражение на 17.02.2014 г., което е направено след като му е била връчена докладната записка от 7.02.2014 г., в която се съдържат констатациите и изводите на комисията, извършила проверката и се предлага да му бъде потърсена дисциплинарна отговорност. С това е удовлетворено изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, но предвид наличието на останалите съществени нарушения на дисциплинарната процедура като краен резултат решението е правилно. Поради изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебния акт и същият следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на разноски в това производство. Установява се, че те възлизат на сумата 340 лева за адвокатски хонорар, за чието заплащане следва да се осъди дирекция "Комуникационни и информационни системи - МВР. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,