Решение № 13536 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2019 г.

Решение № 13536 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. АПК. Образувано е по искане на А. Узунова, от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 8647 от 22.06.2018 г. по адм. дело № 2773/2018 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 182 от 8.01.2018 г. по адм. дело № 7863/2017 г. на Административен съд София-град, на основание чл. 239, т. 1, 2 и 3 АПК. Към искането за отмяна са приложени писмени доказателства, за които се поддържа, че са нови, а именно: влязло в сила решение № 1258/10.06.2019 г. по адм. д. № 3834/2018 г. на АС-Пловдив, влязло в сила решение № 1543/16.07.2019 г. по адм. д. № 702/2019 г. на АС-Пловдив, Констативен протокол № КП-5-20-00528163/20.02.2019 г. на ТП на НОИ-Смолян, удостоверение № 1137/5.07.2017 г. на ТПК "Братан Шукеров" /УП-3/, Потвърдително писмо изх. № 65/5.02.2019 г. на председателя на ТПК "Бр. Шукеров", гр. Смолян, Копия от Разплащателни ведомости за м. 11 и м. 12.1980 г. на ТПК "Бр. Шукеров", гр. Смолян. Ответникът: Директора на ТП на НОИ - София град, редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - юрисконсулт Велкова, е постъпила писмена защита, с която моли за отхвърляне на искането за отмяна, като неоснователно. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1-3 АПК. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С атакуваното решение № 8647 от 22.06.2018 г. по адм. дело № 2773/2018 г. тричленен състав на ВАС, шесто отделение, е оставил в сила решение № 182 от 8.01.2018 г. по адм. д. № 7863/2017 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на А. Узунова, срещу Решение от 23.06.2017 г. /погрешно посочена 2016 г. / на директора на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане от 27.01.2017 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ- София град, като неоснователна. Прието е от двете съдилища, че за периода 6.05.1977 г. -10.04.1981 г. липсват данни за трудов и осигурителен стаж на Узунова, който извод е въз основа на извършена от органа ревизия на документите в пенсионното досие на искателя и насрещни проверки при осигурителя - ТПК "Братан Шукеров", гр. Смолян, за което е съставен Констативен протокол /КП/ от 12.05.2017 г. на ТП на НОИ-Смолян. Поради това за сочения в искането за отмяна период м. 11 и м. 12.1980 г. по-горестоящия административен орган, а също и двете съдебни инстанции са приели, че няма данни за трудов и осигурителен стаж, който да оказва влияние върху правото й на пенсия при ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Този период възлиза общо на 1 месец и 24 дни, за който искателя представя доказателства, че е следвало да бъде зачетен, тъй като при повторна проверка при този осигурител са открити данни за трудов и осигурителен стаж на Узунова, видно от Констативен протокол /КП/ от 20.02.2019 г. на ТП на НОИ-Смолян. По този начин се обосновава оплакване за неправилност на решенията, с които жалбата й срещу Решението на ТП на НОИ-София град от 23.06.2017 г. е отхвърлена. Производството по чл. 237, вр. чл. 239, т. 1, 2 и 3 АПК, представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при наличие на предпоставките, визирани във всяка от тези разпоредби. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва: да са съществували към момента на решаване на делото; да не са били известни на страната и след полагане на дължимата грижа по водене на делото за попълването му с доказателства, да не е могла да ги представи по обективни причини; и те да са от съществено значение за правилното му решаване. Представените писмени доказателства не покриват посочените изисквания. КП от 20.02.2019 г. на ТП на НОИ-Смолян и Потвърдително писмо № 65/5.02.2019 г. на ТПК "Братан Шукеров"-Смолян, не са нови и не установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, а представляват новосъздадени писмени доказателства, които не са съществували по време на разглеждане на делото в редовните две инстанции и установяват факти, осъществили се след приключване на производството пред тези инстанции. Данните, които тези доказателства установяват, са били известни на искателя, в качеството й на страна-жалбоподател по цитираните дела, но същата не е положила дължимата грижа по водене на делото, като не е поискала от съда събирането на допълнителни доказателства за установяването им, което не се дължи на обективни причини, а единствено на собственото й процесуално бездействие. Узунова дори не е оспорила "неверния" според нея КП от 12.05.2017 г. Поради тази причина не са нови писмени доказателство и представените копия от разплащателна ведомост за м. 11 и м. 12.1980 г. на ТПК "Бр. Шукеров"-Смолян. Те са съществували към момента на решаване на делото, били са й известни, но по причина на самата страна не е поискано представянето им на съда. Не на последно място тези доказателства не отговарят и на условието - да имат съществено значение за правилното решаване на делото. Това е така, защото дори и да беше зачетен този трудов и осигурителен стаж от 1 м. и 24 дни към другия стаж на Узунова и възрастта й, отчетени към датата на подаване на молбата за лична пенсия -31.10.2014 г., същата не формира необходимият за това брой точки от 95, а по-малко, което не и дава правото по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, вр. с § 4 ПЗР КСО. Неоснователно се претендира, че представените 2 бр. съдебни решения по адм. д. № 3834/2018 г. на АС-Пловдив, 28-ми състав и по адм. дело № 702/2019 г. на АС-Пловдив в сила след постановяване на процесните решения, чиято отмяна се иска. Същите имат за предмет жалби на Узунова срещу други административни актове, постановени след решението на директора на ТП на НОИ-София град от 23.06.2017 г., при друга фактическа обстановка, поради което не обуславят основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. От изложеното следва, че искането за отмяна на процесното решение, на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно. Такова е искането за отмяна и по чл. 239, т. 2 АПК. Съгласно тази разпоредба актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетел или на заключение на вещо лице, върху които е основан актът, или престъпно действия на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаване на делото. Във всички хипотези на тази разпоредба се изисква влязъл в сила съдебен акт /решение или присъда на наказателния съд/, който да установява престъпното действие на посочените лица във връзка с решаване на делото, каквито доказателства искателят не представя. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Съгласно тази разпоредба съдебното решение подлежи на отмяна, ако е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая Узунова не представя влязъл в сила съдебен акт, че КП от 12.05.2017 г. на ТП на НОИ-Смолян, е признат за подправен или неистински документ, респ. да е отменен. Представените два броя съдебни решения на АС-Пловдив по цитираните по-горе адм. дела, не са такива доказателства, тъй като не съдържат такъв диспозитив и не разрешават такъв спор, а имат за предмет други административни актове. Не е такъв отменителен акт и КП от 20.02.2019 г. на ТП на НОИ - Смолян. Предвид изложеното искането за отмяна на посочените основания по чл. 239, т. 1, 2 и 3 АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия