Решение № 6347 от 27.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител срещу решение 371 от 21.01.2022 г., постановено по административно дело 8116/2021 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед 1682/22.07.2021 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Иска присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. В допълнително изпратена молба прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатския хонорар поискан от ответната страна. Ответникът по касационната жалба Ц. Стойчев, чрез процесуален представител в писмен отговор и молба оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски, като прилага списък с направените такива. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд, в предвидената от закона форма, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е законосъобразно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е била заповед 1682/22.07.2021г., издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ, с която е прекратено служебното правоотношение на Ц. Стойчев, заемал длъжността [заличен текст] по Класификатора на длъжностите в администрацията, в дирекция Договориране по прилагане на мерките за развитие на селските райони (ПМРСР), отдел Договориране по частни мерки на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), с посочени в заповедта мотиви наличие на обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативни актове и в утвърдената от главния секретар на Държавен фонд Земеделие на 01 04.2020 г. длъжностна характеристика за длъжността главен експерт в отдел Договориране по частни мерки , дирекция Договориране по ПМРСР непритежаващ изискуемата дигитална компетентност. Правилно АССг намира, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди издаване на процесната заповед от органа не са установени всички факти и обстоятелства, от значение за издаването ѝ. Не е предоставена възможност на Стойчев да ангажира доказателства, че притежава документи, удостоверяващи дигитална компетентност, щом като органът е счел, че наличието на този документ е от съществено значение за него. Това е нарушение на общото изискване на чл. 35 и чл. 36 АПК. За да изпълни законовото изискване за установяване на всички факти и обстоятелства, органът по назначаването, преди издаване на заповедта, е следвало да изиска от служителя и да му даде възможност да представи доказателства, че притежава изискваната дигитална компетентност. Неизпълнението на тези разпоредби е довело и до материална незаконосъобразност на оспорената заповед, доколкото в хода на съдебното производство от представените от оспорващия доказателства се установява, че същият притежава дигитална компетентност. Органът не е конкретизирал изискванията си в тази насока, поради което АССг правилно е приел, че представените доказателства установяват тази компетентност. Правилен е извода на АС, че промяната на професионалната област по длъжностна характеристика, изисквана за заемане на длъжността, изцяло зависи от органа по назначаването и не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая не е налице нито една от тях - посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си. Първоинстанционния съд правилно приема, че посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си. Видно от приложеното към уведомление до ДФЗ, с вх. 02-6500/162617 от 30.07.2021 г. Удостоверение 067-001/26.05.2021 г. издадено от ЦПО към Сдружение Балкански форум за развитие се установява, че Ц. Стойчев е завършил курс на тема дигитална компетентност От представена към преписката длъжностна характеристика утвърдена към 01.04.2020 г. е видно, че изискването за притежаване на тази компетенция не е ново. Служебното правоотношение за длъжността, на която е възстановен служителя след отмяната му е било прекратено на 26.05.2020 г., видно от датата на издаване на заповедта за това, тоест това изискване е съществувало и към онзи момент. Не е налице и нормативна промяна, въвеждаща изискване за дигитална компетентност и установяването ѝ чрез издадени удостоверителни документи. Обоснован и правилен е извода на АССг, че процесната заповед противоречи и на целта на закона, тъй като е прекратено служебното правоотношение на служител, за чиято длъжност няма нормативно променени изисквания за заемането ѝ, за която служителят притежава необходимите квалификационни умения. Със същата е нарушено произтичащото от Решение 4958/24.09.2020 г. право на служителя да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди незаконното му уволнение, макар и формално да е издадена заповед за възстановяване, но веднага на същата дата служителят е освободен от тази длъжност на ново несъществуващо основание. Настоящия съдебен състав споделя извода на АС, че настъпилата промяна не се дължи на обективно настъпили обстоятелства извън волята на страните в правоотношението, а е последица от действия на администрацията при органа по назначението. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в настоящето производство деловодни разноски в размер на 1 400 лв., като намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение