Решение № 3647 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2009 г.

Решение № 3647 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10549/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Съби Шидеров Събев и Васил Шидеров Събев срещу решение № 620 от 14.04.2009 г., постановено от Административен съд Варна, Първо отделение, VI-ти състав по адм. д. № 2411 от 2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти в обжалваната част. Ответникът областен управител на Варненска област не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Орлин Димитров Христов с писмено възражение е изложил доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни Трифон Гочев Павлов и Даринка Калоянова Павлова с писмено възражение, представено по делото излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не вземат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г., с която областният управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за земи предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на селищно образувание м. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище на кв. Виница, община Варна. След уточняваща молба на жалбоподателите, следва да се приеме, че заповедта е оспорена относно отреждането за имоти № 1001, № 1002, № 1005, № 1016 и № 1017. Оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да стигне до правен извод за законосъобразност на заповедта в оспорената част, съдът е приел, че отреждането на имоти за бившите ползватели е съобразено с доказаните им права. По отношение на разликите между установените права на бившите ползватели, респ. на техни правоприемници, до действително ползваните имоти, съдът е приел, че от тези разлики не може да се образува нов имот за бившите собственици при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. По тези доводи съдът е потвърдил заповедта в оспорената част. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. По делото е безспорно установено, че лицата за които са отредени имотите, за които се отнася оспорването, се легитимират като собственици от първата и третата категория - бивши ползватели, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост и лица, легитимиращи се с надлежен документ за собственост. Доводите на касационните жалбоподатели, че не е надлежно упражнено правото на ползвателите да придобият собственост са неоснователни. Трансформирането на правото на ползване в право на собственост се осъществява в отделно административно производство, което по приложимия ред към 1994 г. е приключвало с издаване на оценителен протокол. Определената оценка е следвало да се внесе по набирателна сметка на общината, а не в полза на бившия собственик, комуто е признато правото на възстановяване на имота. След внасяне на сумата от бившите ползватели по сметка на общината, се счита, че производството по трансформиране на правото на ползване в право на собственост е приключило и тези лица се легитимират като собственици на имота, придобит по специалния административен ред. Неотносимо към спора е и цитираното решение № 20/1996 г. на КС на РБ, постановено по к. д. № 21/1996 г., тъй като предмет на произнасяне за конституционосъобразност по това дело са разпоредби, които са отменени или изменени т. е. към настоящият момент тези разпоредби не са приложимо право. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че отреждането за имотите, предмет на оспорването, е съобразено и техническите изисквания относно проектиране на имотите и пътните връзки. По отношение на доводите на жалбоподателите относно предвиденото за тях отреждане на два новообразувани имота - № 4012 и № 4011, обосновано съдът е приел, че конкретното техническо изпълнение и предвиждането на свързващи пътни връзки е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Съдебния контрол е само по отношение на законосъобразността на отреждането за лица, с установени права, както и по отношение на това дали са спазени техническите изисквания, в това число и дали до всеки от новообразуваните имоти е осигурен пътен достъп. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,