Решение № 3431 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11108/2013 г.

Решение № 3431 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11108/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Тихомир Ламбев, против решение № 4667 от 10.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4191/2013 г. на Административен съд София - град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-110-6500/205 от 01.03.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфичното подпомагане, в частта му, с която е удържана сумата от 1294,44 лева по Схемата за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството (НДЖ1). Със същото решение е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА) за ново произнасяне по отменената част на уведомителното писмо, в съответствие с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо в оспорваната му част. Ответникът - Маргарита Радоева Динчева, с постъпила писмена молба взема становище за правилност на оспорваното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-110-6500/205 от 01.03.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфичното подпомагане, в частта му, с която е удържана сумата от 1294,44 лева по Схемата за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството (НДЖ1). С оспорваното решение № 4667 от 10.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4191/2013 г. на Административен съд София - град, е отменено уведомителното писмо в оспорваното му част и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за ново произнасяне по отменената част на уведомителното писмо, в съответствие с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на съдебното решение. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че за удържаната сума от 1294,44 лв. от оторизираната сума по НДЖ1 липсват мотиви в уведомителното писмо, поради което не е ясно какво е конкретното основание за удържане на тази сума. Посочил е, че от представена в съдебно заседание на 13.06.2013 г. справка /озаглавена хронологичен опис-сечение/ от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство, също не може да се направи ясен и категоричен извод какво е конкретното основание за удържане на сумата от 1 294,44 лева. Освен това е недопустимо мотивите на административния акт да се излагат едва в първото по делото съдебно заседание на 13.06.2013 г. Първоинстанционният съд е приел също, че на основание чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21.06.2006 г. задължението на бенефициера трябва да представлява установено вземане за разплащателната агенция. Представените доказателства в производството пред АССГ не били достатъчни, за да се приеме, че ДФЗ има вземане спрямо жалбоподателя, което да е ликвидно, т. е. безспорно установено по основание и размер, респективно изискуемо. Затова не били налице предпоставките по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД за прихващане, което е било извършено с оспорваната част от уведомителното писмо. Обжалваното решение е правилно. Действително се установява, че в процесното уведомително писмо относно удържаната сума от 1 294,44 лв. под Таблица № 2 от него, са изброени три хипотези, при наличието на която и да е от тях се удържа посочената сума. Това са: 1. санкции от предходни периоди или 2. недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или 3. приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. За удържаната сума от 1 294,44 лв. уведомителното писмо е немотивирано, тъй като не е посочено на коя от трите хипотези административният орган е удържал сумата, като не е посочено и фактическото и правно основание за това. Административният съд е бил изправен пред необходимостта да гадае и правилно е постановил отмяна, след като административният орган не е доказал осъществяването на фактическото основание и спазването на законовите изисквания при издаването на тази част от уведомителното писмо. Ако все пак се касае за първата хипотеза - санкция от предходен период по уведомително писмо изх. № 02-110-6500/1571 от 02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., това е посочено от процесуалния представител на касатора едва в първоинстанционното производство в съдебното заседание на 13.06.2013 г. В съответствие със соченото от касатора Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най - късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. Но мотивите към акта не могат да се излагат едва в съдебното заседание по оспорване на акта. Такива мотиви не се съдържат нито в оспорваното писмо, нито от документите, предхождащи или съпътстващи неговото издаване. Затова процесното уведомително писмо в оспорваната му част е незаконосъобразно, поради което като го е отменил и е върнал преписката на административния орган, съдът е приложил правилно материалния закон. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,