Решение № 1022 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14119/2011 г.

Решение № 1022 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14119/2011 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 175 от АПК. Образувано е по молба на гл. юрк. Е. Великова, като пълномощник на Директор на Дирекция " ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в определение № 1262/28.01.2013 г. на Върховния административен съд /ВАС/, осмо отделение, постановено по адм. д. № 14119/2011 г., в частта му за разноските. В молбата се твърди, че с оглед крайния изход на спора, неправилно са определени разноските в полза на С. К. П.. О. С. К. П. в писмено възражение от 01.12.2017 г. излага доводи за неоснователност на искането. Настоящият състав на ВАС намира, че молбата е подадена от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. С определение № 1262/28.01.2013 г. съдът в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 228 е приел, че с оглед крайния съдебен акт, на С. К. П. пред АС се дължат разноски в размер на 6012,15 лева, а на Дирекция "ОУИ" / сега ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП- 5 752,28 лева /минимален размер на адвокатско възнаграждение върху отхвърлената част на жалбата/, т. е. за производството пред АС по компенсация Дирекция " ОУИ" /сега ОДОП/- гр. В. при ЦУ на НАП дължи на П. сумата от 259,87 лева. За касационното производство Дирекция " ОУИ"/сега ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП дължи на П. сумата от 5780 лева. Директора на Дирекция " ОУИ"/сега ОДОП/ - гр. В. при ЦУ на НАП не е представляван в касационното производство, поради което разноски не му се дължат С диспозитива съдът е изменил решение № 8972 от 21.06.2012 г. в частта му за разноските, като в диспозитива ОСЪЖДА Дирекция " ОУИ" - гр. В. при ЦУ на НАП да заплати на С. К. П. от гр. В. вместо сумата от 12 614 лева, се чете 12 052,02 лева представляваща направени разноски по делото. При така приетото от съда се налага извода, че е налице несъответствие между действителната воля на съда и изложеното в диспозитива на обжалваното определение. Налице е грешка относно формираната воля на съда и диспозитива на съдебния акт. Поради грешка в изчисленията, вместо 6039,87 лева / сбора от 259,87 лева и 5780 лева/ съдът е присъдил на С. К. П., разноски в размер на 12 052,02 лева, поради което молбата като основателна, следва да бъде уважена. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,