Решение № 11513 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2130/2018 г.

Решение № 11513 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2130/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Варна, против решение № 2087 от 22.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1251 по описа за 2017 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед за налагане на санкции №РД-09-575/13.04.2017 г. на директора на РЗОК Варна. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалноправните норми, регулиращи провеждането на лечение по КП № 197, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Многопрофилна болница за активно лечение Света Анна - Варна" АД, гр. Варна, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е заповед за налагане на санкции № РД-09-575 от 13.04.2017 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Варна, с която на "Многопрофилна болница за активно лечение Света Анна - Варна" АД е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 600 лв. на основание чл. 263, ал. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa. За да отмени оспорената заповед, Варненският административен съд е приел, че изпълнителят на болнична помощ не е допуснал нарушение на индикациите за хоспитализация по КП № 197 "Консервативно лечение при остри коремни заболявания" от Приложение № 11 към Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Този извод на съда се основава на заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на представената медицинска документация, съгласно което пациентът по ИЗ № 21147/2016 е бил приет за лечение при наличие на индикации за хоспитализация. Решението е правилно. Касационните доводи за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание чл. 151, ал. 1, т. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa (обн., ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г., в сила от 01.04.2016 г.), за да бъде пациентът хоспитализиран за лечение по дадена КП, АПр и КПр, следва да са налице индикациите за хоспитализация, включени КП, АПр и КПр. Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ, сред които са и индикациите за хоспитализация, той понася санкциите, предвидени в чл. 263, ал. 3 и ал. 4 от цитираното Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Съгласно нормативните правила за клинично поведение, регламентирани в Приложение № 11 към Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, индикациите за хоспитализация по клинична пътека № 197 Консервативно лечение при остри коремни заболявания са налице при диагностика и лечение при пациенти с едно от следните заболявания: 1. всички форми на остър панкреатит при лица до 18 години; 2. остър панкреатит - некротична форма; 3. киста на задстомашната жлеза (с усложнения) и други болести на задстомашната жлеза, посочени в код К86.8; 4. паралитичен илеус; 5. чревна непроходимост; 6. травми на далак, черен дроб, панкреас, тънко и/или дебело черво - за консервативно лечение; От фактическа страна е установено, че 15-годишното здравноосигурено лице е било прието на болнично лечение на 05.12.2016 г. по спешност, след транспортирането му от ЦСМП до болничното заведение. Поставена е предварителна диагноза Паралитичен илеус без да са изследвани креатинин, йонограма, АСАТ, АЛАТ, билирубин, алфаамилаза, СУЕ, АКР. Пациентът е напуснал самоволно на 07.12.2016 г. и е изписан с окончателна диагноза Паралитичен илеус. Изясняването на въпросите във връзка с наличието на индикации за хоспитализация по конкретната история на заболяване изисква специални знания из областта на медицината. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, извършена от проф. д-р Р. М. със специалност хирургия, 15-годишната пациентка с работна диагноза "Остър хирургичен корем", съмнение за остър апендицит, правилно е била насочена за болнично лечение. Спазено е изискването по т. II.2.1. от диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 197 за незабавен прием и изготвяне на диагностично-лечебен план при клинични симптоми - силна коремна болка и горно-диспептичен синдром. Тези симптоми са документирани, а обективните симптоми в краткото пролежаване на момичето показват наличието на динамичен паралитичен илеус. При горната фактическа обстановка, обсъдена подробно в мотивите на съдебното решение, първоинстанционният административен съд обосновано е приел, че не е допуснато нарушение на индикациите за хоспитализация като предпоставка за прилагане на санкцията по чл. 263, ал. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Оспорената заповед за налагане на санкция е издадена в нарушение на материалния закон и като я е отменил, Варненският административен съд е постановил обосновано и правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,