Решение № 211 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6828/2013 г.

Решение № 211 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6828/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма, гр. София, ул. "Славянска" № 8 срещу решение № 1920 от 21.03.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 8829/2012 г.

С обжалваното решение съдът отменил заповед № Т-РД-15-252 от 05.07.2012 г. на заместник-министъра, с която на основание § 17, ал. 3 във вр. с ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (отм.) е прекратена лицензия № 861/2008 г., издадена на "Фен 2004" ЕООД.

Касационният жалбоподател - заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма, при условията на чл. 227 ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 във вр. с чл. 144 АПК заместник-министърът на икономиката и енергетиката, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неизпълнението на задължението по чл. 54, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО отм.) води ex lege до прекратяване на издадения лиценз. В случая съдът не отчел наличието именно на тази хипотеза поради неизпълнение от "Фен 2004" ЕООД на задължението по § 17, ал. 2 ЗУО (отм.) за площадката в с. Соколица, област Пловдив, ул. "19-та", урегулиран поземлен имот Х-282, кв. 30 по плана на селото и непоискване на нейното заличаване. Счита за неправилен извода на съда за нарушение на чл. 35 и 36 АПК, тъй като не органът, а търговецът не изпълнил задълженията си. Счита, че не дължи присъдените разноски, както и че същите са прекомерни предвид Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Николай Андонов.

Ответникът по касационната жалба - "Фен 2004" ЕООД, счита същата за неоснователна. Счита доводите на касатора в абсолютно противоречие с доказателствата по делото, в т. ч. с представеното от него по делото заявление за заличаване. Оспорва довода на касатора за прекомерност на разноските, за които е осъден, като сочи, че същите са под трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът се представлява от адвокат Цветанка Иванова, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно. Съдът обсъдил и правилно ценил доказателствата по делото, от които е видно, че "Фен 2004" ЕООД изпълнил задължението си по § 17 ЗУО (отм.). При формиране на фактическите си и правни изводи съдът не е допуснал нарушения на материалния закон или необоснованост.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На "Фен 2004" ЕООД била издадена лицензия № 861/2008 г. за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. В лицензията са вписани три площадки, на които може да се извършва дейността - 1. урегулиран поземлен имот VIII-10761 от кв. 520 по плана на гр. Пазарджик; 2. урегулиран поземлен имот IХ-329, масив № 075 в землището на гр. Панагюрище, местност "Алабалица"; 3. урегулиран поземлен имот Х-282, кв. 30 по плана на с. Соколица, област Пловдив, административен адрес ул. "19-та".

1. На 11.01.2012 г., със заявление вх. № Т-9-00-87, и на 03.02.2012 г., със заявление № Т-96-00-87, "Фен 2004" ЕООД представило в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма документи за съответствие на първите две площадки и заявление за заличаване на площадката в с. Соколица.

1. Със заповед № Т-РД-15-252 от 05.07.2012 г. заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма прекратил, на основание § 17, ал. 3 във вр. с ал. 2 ЗУО (отм.), лицензия № 861/2008 г. за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали като приел от фактическа страна, че до 15.02.2012 г. търговецът не представил доказателства по чл. 54, ал. 2 ЗУО (отм.) за площадка № 3 и не подал заявление за нейното заличаване.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 и 36 АПК органът постановил акта си, без да събере служебно доказателствата и без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, тъй като не взел предвид подадените в срок документи по чл. 54, ал. 2 ЗУО (отм.) за двете площадки и заявление за заличаване на площадката в с. Соколица. В резултат на това органът неправилно приел, че е налице хипотезата на § 17 ЗУО (отм.). Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил. Осъдил Министерството на икономиката, енергетиката и туризма да заплати на "Фен 2004" ЕООД 350, 00 лв. разноски по делото.

Изводът на съда за незаконосъобразността на оспорената заповед е правилен. Правилно е съдебното решение и в частта за разноските.

При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора за твърдяното отменително основание, спорът по делото е за правилността на преценката на съда относно приетото нарушение на чл. 35 и 36 АПК.

Касаторът правилно тълкува релевантните материалноправни норми на § 17, ал. 1 и 2 ЗУО (отм.). Съгласно § 17, ал. 2 ЗУО (отм.) лицата, притежаващи лицензия за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, трябва да представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма скица или друг удостоверителен документ, който съдържа данни за изпълнение на изискванията по чл. 54, ал. 2 ЗУО (отм.), за всеки от имотите, на чиято територия е разположена площадка, вписана в лицензията. Срокът за изпълнение на това задължение е определен в алинея 1. Неправилно органът твърди, че неизпълнението в срок на това задължение ex lege води до прекратяване на лицензията. Съгласно алинея 3 на § 17 при неизпълнение на задължението в срок лицензията се прекратява служебно, т. е. факта на неизпълнение на задължението е основание за издаване на заповед, с която се прекратява лицензията, но прекратяването не настъпва автоматично, по силата на закона, с изтичане на срока по § 17, ал. 1 ЗУО (отм.). Противното би значело издадената от органа заповед да е без правно основание, тъй като няма да е правопрекратяващ действието на лицензията юридически факт.

Независимо, че сочи тълкуването на § 17, ал. 3 ЗУО (отм.) като довод за неправилността на съдебното решение, в случая въпросът е не как настъпва прекратяването на лицензията, а дали органът е постановил акта, след като е събрал служебно намиращите се при него доказателства и е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. От представените от самия касатор доказателства е видно, че "Фен 2004" ЕООД е представило в срока по § 17, ал. 1 ЗУО (отм.) заявление, с което е поискало заличаване на площадката в с. Соколица. Вместо служебно да комплектува преписката с всички постъпили своевременно при него изискуеми от § 17 ЗУО (отм.) документи и едва след това да се произнесе, органът приел, че досежно площадката в с. Соколица търговецът не е изпълнил задължението си и постановил прекратяване на лицензията. Ако беше изпълнил задължението си по чл. 36 АПК - да събере служебно намиращите се при него доказателства, органът би изпълнил и задължението си по чл. 35 АПК - да постанови акта след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Както обосновано сочи съдът допуснатото от органа нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като не само е могло, но е и довело до незаконосъобразност на акта му.

Видно от изложеното релевираното от касатора отменително основание е неоснователно. Съдът, въз основа на безспорно установените по делото доказателства, като приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, правилно приложил закона. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилност на обжалваното решение в частта досежно разноските. Видно от доказателствата по делото "Фен 2004" ЕООД поискал присъждане на разноски още с жалбата до съда. В протокола от съдебното заседание, в което съдът приключил съдебното дирене и дал ход на делото по същество процесуалният представител на "Фен 2004" ЕООД поискал присъждане на разноски, като представил и списък на разноските. Касаторът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което съдът правилно присъдил доказания по делото размер на разноските. Заявената с касационната жалба прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение е направена несвоевременно, поради което настоящата инстанция не следва да я цени.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на икономиката и енергетиката, юридическото лице в чиято структура се намира органът - касатор, да заплати на "Фен 2004" ЕООД направените за касационната инстанция разноски. Същите, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие № 3352 от 21.10.2013 г., са в размер на 300, 00 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд