Решение № 11936 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2042/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от МБАЛ Св. Иван Рилски Горна Оряховица ЕООД, представлявано от управител и чрез процесуален представител срещу решение 74/09.01.2024 г., постановено по адм. дело 624/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С обжалваното съдебно решение, административният съд 1. отхвърля исковете на лечебното заведение против Национална здравноосигурителна каса за присъждане на сумата от 1200 лева, представляваща неизпълнение от страна на НЗОК на сключен административен договор за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури 040459/24.02.2020 г., изразяващо се в отказ да бъдат заплатени дължимите суми за извършена и отчетена медицинска дейност по клинична пътека 104 по отношение на пациент; мораторна лихва върху тази сума за периода от 25.12.2020 г. до деня на депозиране на исковата молба на стойност 365,72 лева, както и законна лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на главницата; 2. касационният жалбоподател е осъден да заплати на Национална здравноосигурителна каса, разноски в размер на 360 лева. Оплакванията на касационния жалбоподател са за постановен неправилен съдебен акт, издаден в противоречие с материалния закон и необоснован, което са касационни основания, визирани в разпоредбата на чл. 209 от АПК. Искането е за отмяна на съдебното решение, предмет на обжалване пред Върховен административен съд и да се постанови съдебен акт по същество, с който да се уважат исковите претенции, както са предявени; да се присъдят съдебно деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответник по касационната жалба Национална здравно осигурителна каса в приложен отговор оспорва основателността й с искане да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение да се остави в сила решението на първостепенния съд. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по искова молба от МБАЛ Св. Иван Рилски Горна Оряховица ЕООД с искане да бъдат уважени предявени обективно съединени искове срещу Националната здравноосигурителна каса относно неизпълнение на договор 040459/24.02.2020 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинична пътека за присъждане на сумата от 1200 лева, която ответникът е следвало да заплати за извършени и отчетени дейности по ИЗ 7557/2020 г., мораторна лихва върху тази сума за периода от 25.12.2020 г. до деня на депозиране на исковата молба на стойност 365,72 лева, както и законна лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на главницата. Регионалният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че няма основание за заплащане на исковите суми. Подробните съображения на съда са, че в резултат на проверка, разпоредена от управител на РЗОК Велико Търново е установено, че по отношение на едно и също ЗОЛ в 30 дневния период по чл. 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г. (отм.) то е хоспитализирано два пъти по една и съща клинична пътека. Не се спори, че за периода 10-13.11.2020 г. пациентът е хоспитализиран в МБАЛ Св. Иван Рилски Горна Оряховица ЕООД и дехоспитализиран на 13.11.2020 г. с подобрение, според лекар от това ЛЗ. На 13.11.2020 г., същият пациент е приет в тежко състояние в ЛЗ МОБАЛ д-р Стефан Черкезов АД, гр. Велико Търново. Втората хоспитализция, с оглед здравословното състояние на пациента и лечението по КП 104 е продължила 17 дни. Като следствие от проверката, РЗОК Велико Търново, в съставения от назначената комисия в протокол БП 230/04.12.2020 г. и след проверки в двете ЛЗ, където е бил хоспитализиран пациента, взема решение, че хоспитализацията в МБАЛ Св. Иван Рилски Горна Оряховица ЕООД не следва да бъде заплатена. Ищцовата страна е твърдяла пред регионалния съд, че след като ЛЗ не е санкционирано по реда на чл. 76а или 76б от ЗЗО, следва да се заплати от ответник извършената дейност по КП 104 за ИЗ 7557/2020 г. По отношение на фактическите обстоятелства страните не са имали спор, а в това съдебно производство не се сочат нови доказателства. Първоинстанционният съд приема безспорността на установеното от проверките в двете ЛЗ, извършени от РЗОК Велико Търново по приложената административна преписка. След като установил правилно относимите факти, съдът е стигнал до извод, че дори страна по административен договор, сключен в условията на чл. 45а от ЗЗО, ответникът не е неизправна страна по индивидуалния договор и не може да се ангажира договорната му отговорност. Преценявайки неспорните доказателства, че дори да е отчетена КП от страна на ищеца, заплащането не се дължи. Решаващият съд е приел, че медицинските дейности, осъществени в лечебно заведение (ЛЗ) в гр. Горна Оряховица не са били извършени според добрите медицински практики. Следствие от това е прием по спешност на пациента в МОБАЛ д-р Стефан Черкезов АД, гр. Велико Търново, часове след дехоспитализацията му от ищцовото ЛЗ. В подкрепа на това първостепенният съд е приел, че в Приложение 17 от НРД 2020 2022 г. (в относимата редакция; достъпно на сайта на НЗОК) е посочено, че за болестите по КП 104 минималният болничен престой е 3 дни, но при диагнози U07. 1 COVID-19 и U07. 2 COVID-19 минималният болничен престой продължава до края на диагностично-лечебния процес или постигане на състояние клинично здрав за пациента и/или до края на въведения карантинен режим на работа за цялото лечебно заведение или отделни структури. Противно на горното престоят на пациента с идентифициран и потвърден чрез лабораторно изследване COVID-19 в болницата в Горна Оряховица е продължил три дни, поради подобряване на лабораторни показатели и е насочен за домашно лечение. В обжалваното съдебно решение, съдът е направил и сравнителен анализ на двете хоспитализации, като е направено заключение кое от двете лечения е било без резултат и не подлежи на заплащане. На база установеното, съдът е описал подробно медицинските дейности, извършени от второто лечебно заведение, като е приел пълно изпълнение на ДЛА по КП 104 по време на хоспитализацията в МОБАЛ д-р Стефан Черкезов АД, гр. Велико Търново. В съответствие с доказателствата и установеното, исковете на настоящия касационен жалбоподател са отхвърлени Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото доказателства, и е формирал обосновани правни изводи. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. В нормата на чл. 19а от АПК е посочено, че в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключва се в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Съгласно чл. 19ж, ал. 1 от АПК споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК Производства пред съд. Съгласно чл. 45а, ал. 1 от ЗЗО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. Нормата на чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО предвижда, че договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 от ЗЗО с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. Съгласно разпоредбата на чл. 357, ал. 1 от НРД МД 2020-2022 г., когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Не са налице основания, за да се приеме, че в изпълнението на ДЛА по КП 104 и извършените медицински дейности е предвидено друго, за да се заплатят и двата случая. По отношение искането на касационен жалбоподател да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, настоящият съдебен състав се съгласява с изводите на първоинстанционния съд. Според изложеното в исковата молба спорът е относно изпълнение/неизпълнение на договорни задължения, а не относно прилагане на административни норми или атакуване на административен акт. В развитие на тази теза, ищцовата страна твърди, че в хода на извършените проверки по изпълнение на индивидуалния договор, относно случая по ИЗ 7557/2020 не е установено нарушение, което да бъде санкционирано по предвиден законов ред. Правилно съдът е приел, че от това не следва задължение за ответника да заплати сумата по този случай в полза на ищеца. В приложението на чл. 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г. (отм.) императивно е задължението при преценка кога и на кой изпълнител на болнична помощ следва да се плати медицинска дейност е провеждането на проверка по извършени в законовия срок хоспитализации и преценка по изпълнението им. Ответникът по касационната жалба, чрез компетентния си орган е установил изпълнението на медицинските дейности по КП 104 и при двете хоспитализации, като е сравнил изпълнението им във всяко от лечебните заведения, в което е бил хоспитализиран пациента с една и съща диагноза. Съответно на преценката е и становището на специализираната администрация, коя от двете хоспитализации се заплаща в условията на чл. 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020 -2022 (отм.) Преценката, дали следва да се прилагат процедури по чл. 76а и 76б от ЗЗО не влияе на задълженията на страните по изпълнение на сключения ИД през 2020 г. Сочените процедури не са обвързващи, за да се приеме развитото становище от ищеца, че след като не са приложени, плащането по ИЗ е безспорно и следва да се изпълни от ответника. Правилно съдът отбелязва, че целта на проверката по чл. 357, ал. 1 от НРД 2020 - 2022 г. не е за установяване на нарушения, а за извършване на преценка кое от двете лечения, проведени за едно и също заболяване, да бъде заплатено. В настоящата хипотеза не се развива административно производство, каквото е независимо възможно по реда на чл. 408, ал. 1 от НРД 2020 - 2022 г. В условията на сочената разпоредба по чл. 357, ал. от НРД за МД за 2020 - 2022 г., отговорният за заплащане на КП е преценил с оглед резултат от извършената проверка в двете болници, че първата хоспитализация, дори да не е проведена при установено нарушение е довела да втората, която е продължила пет пъти по дълго от първата с оглед състоянието на пациента, лекуван по една и съща КП на двете места. Настоящият състав на Върховния административен съд приема правните изводи на административния съд като правилни. Спорът е дали ответникът е неизправна страна по сключения ИД 040459/24.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК. От извършената проверка в МБАЛ Св. Иван Рилски ЕООД, гр. Горна Оряховица формално не са открити нарушения по спазване на ДЛА по КП 104 за ИЗ 7557/2020 г. Състоянието на изписания с подобрение пациент, според лекар от това лечебно заведение е наложило, след няколко часа той да бъде приет по спешност във влошено здравословно състояние в друга болница по същата КП. Формалното и документално лечение в ищцовото ЛЗ е в пряка връзка с втората хоспитализация, наложена от медицинския риск за пациента. Правилно решаващият съд е приел, че в случая не се касае за административно производство по налагане на санкции, а за отказ за заплащане на стойността на отчетената КП, като оплакванията на касационен жалбоподател за неизпълнение на индивидуалния договор с ответника са неоснователни. Първостепенният съд е обсъдил и това е така, че отчитането на КП по ИЗ 7557/2020 не е в съответствие с договорното задължение на болничното заведение, като изпълнител по индивидуалния договор за непрекъснатост на болничната помощ и грижите към пациента с цел завършване на лечебния процес, така, че да не е била наложителна и задължителна следващата хоспитализация, приета от ответник като отговаряща на качеството на дължимата грижа. Като е преценил, че при втората хоспитализация са извършени необходимите процедури за стабилизиране здравословното състояние на лекуваното лице, в съответствие с преценка на резултатите от извършената проверка ответникът, НЗОК, правилно е преценил коя от двете хоспитализации следва да бъде заплатена. Отнесено към разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ИД 040459/24.02.2020 г., в идентичната редакция на чл. 357, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г.(отм.), настоящият съдебен състав се съгласява с изводите на първостепенния съд, че ответник е изпълнил договорните си задължения по преценка следва или не да заплати претендираната от ищеца сума по КП 104 по ИЗ 7557/2020 г. Правилни са изводите и по отношение на акцесорната ищцова претенция за присъждане на мораторна лихва, каквато не се дължи. Съобразявайки установените факти настоящият касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, споделя крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на касационната жалба. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за заплащането на разноски за касационната инстанция. на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъдат присъдени по реда на чл. 37 от ЗПП и на основание чл. 24 от НЗПП такива в размер на 100 лева. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,