Решение № 218 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 540/2013 г.

Решение № 218 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 540/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения С. Б. К. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 434/2012 г. на Разградския окръжен съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Отбелязано е, че по делото са били допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, тъй като не е била приложена разпоредбата на чл. 55 НК и наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо. Направено е искане за изменяване на въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и намаляване на наказанието при условията на чл. 55 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Р.) поддържа искането за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 41 от 25.10.2012 г. по н. о. х. д. № 203/2012 г. Районният съд - гр. Кубрат е признал подсъдимия С. Б. К. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. При условията на чл. 54 НК е определено наказание от шест месеца лишаване от свобода, намалено по чл. 58а, ал. 1 НК на четири месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на сто лева. Съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години, приспаднал е времето, пред което той е бил лишен от това право по административен ред и в негова тежест е възложил разноските по делото. С решение № 7 от 22.02.2013 г. по в. н. о. х. д. № 434/2012 г. Разградският окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил наказанието на три месеца лишаване от свобода и е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Наложеното на подсъдимия наказание не е било определено в нарушение на закона. Съдът е отказал приложението на чл. 55 НК, тъй като не е констатирал предпоставките за това. Наложеното наказание е било определено в пределите на предвиденото в санкцията за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. При индивидуализация на наказанието в минимален размер съдът е отчел сериозната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, на които се позовава осъденият (здравословното му състояние и възрастта), преценявайки я в контекста на цялата съвкупност от обстоятелства със значение за наказанието. В тази връзка не е могъл да пренебрегне и отегчаващите отговорността обстоятелства, каквито са високото ниво на алкохолна концентрация (3,57 на хиляда), предходните осъждания отново за престъпления по чл. 343б НК и причиненото леко пътнотранспортно произшествие при управлението от подсъдимия след употребата на алкохол на моторното превозно средство. Ето защо Върховният касационен съд не намира очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца и определеното от съда наказание, което да представлява съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК и да налага намеса по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК