Решение № 5280 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 771/2009 г.

ВАСI отделение22.04.2009 г.докладчик Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 687 от 11.11.2008 г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 608 по описа за 2006 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5280 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 771/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 687 от 11.11.2008г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 608 по описа за 2006 г., с което по жалба на "Русетанкгаз" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. "Плевен" № 1, вх. А, ет. 6, представлявано от Иван Димитров Станчев, е отменен данъчен ревизионен акт/ДРА/ № 544/30.07.2004 г. на данъчен орган при ТДД Русе, потвърден с Решение № 12/16.02.2006 г. на Директора на ДОУИ Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за 2001 г. са определени данък печалба в размер на 11 476,37 лв., данък общини в размер на 6 375,76 лв. и 3 471,57 лв. лихви. Твърди се, че решението, в обжалваната му част, е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за оправдаване на кредитно салдо от 61 796,24лв. на сметка "Каса" към 31.12.2000г., съответно за липса на основание за увеличаване на ФР за периода и определяне на преки данъци и неправилно прилагане на чл. 24, ал. 3 ЗКПО /отм./. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, постановяване на ново, с което жалбата против тази част на РА да бъде отхвърлена и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Русетанкгаз" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. По съществото й, съдът я намира за неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за определяне на финансовия резултат за 2001 г. при установено постъпване и осчетоводяване на 210 764,92лв. по кредита на счетоводна сметка 107 "Сметка на собственика" от които при ревизията са признати за средства в доказан произход 147 007,003 лв., а спорен е произходът на разликата от 63 757,62 лв. При ревизията е установено, че финансовият резултат за 2001г. е положителен в размер на 8 788,15 лв. и няма основания за коригиране по чл. 23, ал. 2 и 3 ЗКПО /отм./. Поискани са обяснения от ревизираното лице относно произхода на посочената сума по сметка 107. Обяснено е, че това са средства на брата на собственика Стефан Димитров Станчев от дейността му като едноличен търговец. Ревизиращите са признали 147 007,30 лв. деклариран доход на ЕТ "Стефан Станчев" за периода 1998- 2001г. Представени са 8 бр. договори за финансова помощ, по силата на които физически лица са предоставили на ЕТ "Стефан Станчев-Русе" заеми в общ размер на 71 000лв. При насрещна проверка на посочения едноличен търговец е установено, че той е изтеглил от банковата си сметка сумата 210 464,92лв. и я и внесъл по банкова сметка на "Русе газ" ООД /с правоприемник ревизираното лице/. Ревизиращите приели, че доколкото взетата на заем от физически лица сума от 71 500лв. не е осчетоводена при търговеца, не е доказано че той е получил сумата, съответно - че я е дал като финансова помощ на ревизираното лице, съответно разликата между 210 464,92 и 147 007,30лв. в размер на 63 757,62лв. е с недоказан произход и на осн. чл. 24, ал. 3 ЗКПО /отм./, съгласно която необложените с данъци и/или с недоказан произход средства, формиращи собствения капитал на данъчно задължените лица, се облагат по реда на чл. 44, ал. 1 и чл. 45 , върху тази сума следва да се определят процесните преки данъци. За да отмени ДРА в посочената част, първоинстанционният съд се е позовал на неоспорено заключение на вещо лице, съгласно което неправилно извършени счетоводни операции са довели до отрицателно салдо на активната счетоводна сметка "Каса" със сумата 61 796,24 лв. към 31.12.2000 г. и до неправилно начално салдо на сметките за 2001г. Коректното начално салдо за 2001г. на сметка "Каса" е 11 003,76 лв. , на сметката на собственика кредитно в размер на 72 800лв., поради което, според вещото лице, следва да бъде извършена корекция на внесените средства по сметка на собственика, като сумата не следва да бъде 210 764,92 лв., а 137 964,92 лв. и тези средства са с доказан произход. Решението е правилно и при постановяването не са допуснати нарушенията, обосноваващи посочените в касационната жалба отменителни основания. В самата касационна жалба, на стр. 2-ра, е повторена констатацията на ДРА, че от банковата сметка на ЕТ "Стефан Станчев-Русе", лицето е изтеглило в периода 2000-2001г. сума в размер на 210 464,92лв., която впоследствие е внесъл по банкова сметка на "Русе газ" ООД /с правоприемник ревизираното лице/. Само това обстоятелство, записано в констатациите на самия ДРА е достатъчно, за да се приеме, че основният мотив на ревизиращите органи, че част от посочената сума е с недоказан произход е несъстоятелен. Дали посоченият едноличен търговец е получил част от тази сума по представените 8 бр. договори за заем от физически лица е безразлично за произхода на постъпилата при ревизираното лице сума, защото при последното сумата е с доказан произход. Отделно от това, неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, дава алтернативни аргументи за необоснованост на ревизионния акт в обжалваната му част и установеното от вещото лице не може да бъде оспорвано с касационната жалба. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение.

Цитирани разпоредби

1