Решение № 1197 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12653/2015 г.

Решение № 1197 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12653/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. и от "Ф. Р." ЕООД, против Решение № 1680 от 09.09.2015 г. на Административен съд-П. по адм. д. № 1599/2014 г. Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е изменен ревизионен акт /РА/ № 241302160/29.01.2014 г., издаден от Т. Т. на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 373/24.04.2014 г. на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП в частта, с която е намалено установеното на "Ф. Р." ЕООД задължение за довнасяне на корпоративен данък за 2008 г., от 19 800 лева на 14 800 лева, ведно с прилежащите лихви за забава. "Ф. Р." ЕООД обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА в останалата обжалвана част. Касаторите релевират основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Двете страни молят за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението, на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Предмет на спора пред АС -П. е бил ревизионен акт № 241302160/29.01.2014 г., издаден от Т. Т. на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 373/24.04.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП. С решението си първоинстанционният съд е изменил РА в частта относно определения корпоративен данък за 2008 г., като го е намалил от 19 800 лева на 14 800 лева, ведно с прилежащите лихви за забава. За да измени процесния ревизионен акт, първоинстанционният съд е посочил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Приел е също така, че действително дружеството не е платило за своя сметка на цената по придобиване на имота в гр. К., респективно това плащане няма как да обоснове наличието на укрити от самото дружество приходи от стопанска дейност. С оглед на това и увеличението на счетоводния финансов резултат за 2008 г. със сумата от 50 000 лв. при условията на формирана основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е необосновано и в тази му част РА следва да се отмени. Решението е правилно. По касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. П.: Направените оплаквания са неоснователни. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че липсата на счетоводно отразяване на сделките по придобиването и последващата продажба на този имот, преценено с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновават еднозначен извод, че дружеството не е извършвало за своя сметка плащания във връзка с придобиването на недвижимия имот в гр. К.. Освен това в показанията си св. Н. В. Г. потвърждава, че е възложил на Ж. от свое име или от името на управляваното от него дружество "Ф. Р." ЕООД да придобие въпросния имот, но за сметка на самия Г., след което да му прехвърли собствеността върху същия. В тази връзка е представен договор за поръчка /т. е. налице е мандатно правоотношение/, както и разписка за предоставяне на сумата от 50 000 лв. от Г. на Ж. С оглед приетите гласни доказателства по реда на ДОПК правилно съда е кредитирал показанията на свидетеля Н. Г. С тези показания е установено, че "Ф. Р." ЕООД е придобил въпросния имот, за сметка на Г. В тази връзка е представен и договор за поръчка, както и разписка за предоставяне на сумата от 50 000 лв. Ето защо неправилно ревизиращият орган е приел, че средствата, осчетоводени от дружеството в размер на 148 000 лева и неосчетоводеното от дружеството плащане в размер на 50 000 лева за придобития недв. имот по НА № 112, представляват средства с неизяснен произход. Правилно е приел АС-П., че действително дружеството не е платило за своя сметка цената по придобиване на имота в гр. К., респективно това плащане няма как да обоснове наличието на укрити от самото дружество приходи от стопанска дейност. С оглед на това и увеличението на счетоводния финансов резултат за 2008 г. със сумата от 50 000 лв. при условията на формирана основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е необосновано и в тази му част правилно и законосъобразно е изменен РА. С оглед гореизложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в тази си обжалвана част. По касационната жалба на "Ф. Р." ЕООД. Жалбата е неоснователна. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че видно от събраните в хода на ревизията, както и от представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, "Ф. Р." ЕООД купува от лицето Д. В. Д. четири търговски обекта /склад с тоалетна и 3 магазина/, находящи се в гр. С.. Загора, ул. "С.. К. Б." №..., за сумата в общ размер от 148 000 лв., като сделките по покупко-продажба са оформени в Нотариален акт за подажба № 16, том IV, per. № 7240, дело № 527/18.09.2008 г. и Нотариален акт за продажба № 123, том HI, per. № 6373, дело № 427/22.08.2008 г. Съдът правилно е приел, че с гореописаните нотариални актове за покупко- продажба са прикрити дарения на същите имоти от физическото лице Д. Д. в полза на "Ф. Р." ЕООД, поради което дружеството трябвало да отчете "приход" и да начисли данък. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че по същество възражението на жалбоподателя се свежда до това, че имотите са придобити и впоследствие отчуждени безвъзмездно. В този смисъл са и показанията на адв. Златанова. Правилно е приел първоинстанционният съд, че се касае според твърденията на жалбоподателя не за покупко-продажби, а за дарение на недвижими имоти. От събраните по делото доказателства не се установява Д. В. Д. да е бил недееспособен. В представените медицински документи изрично е констатирано, че същият е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. Спорът между страните по договорите за покупко-продажба във връзка с придобиването имотите от "Ф. Р." ЕООД са разрешени не чрез евентуалното разваляне на договорите или прогласяване нищожността им, а чрез последваща продажба на имотите и сключено тристранно споразумение. Безвъзмездното придобиване на активи представлява за дружеството приход, който е следвало да бъде начислен, но това безспорно не е сторено. От друга страна в случаите, когато данъчнозадължено по ЗКПО лице извърши дарение, счетоводните разходи по безвъзмездното отчуждаване на имущество се признават за целите на данъчното облагане само при условията на чл. 31 от ЗКПО. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че за данъчни цели се признават счетоводни разходи за извършени дарения до размер определян като процент от формираната от лицето счетоводна печалба и то само когато дарението е в полза на лицата, изчерпателно изброени в чл. 31 ЗКПО. В случая тези предпоставки по отношение на жалбоподателя не са налице. Следователно дори да бе отчело счетоводното извършване на разходите, то същите са щели да участват при формиране на счетоводния финансов резултат, който обаче е следвало да бъде преобразуван за данъчни цели, включително на осн. чл. 22 вр. чл. 26, т. 7 вр. чл. 31 ЗКПО в посока увеличение с размера на счетоводно отчетените разходи за дарение. Тоест, дори изцяло да бъде възприета тезата на касатора, че се касае за дарения, то докато при безвъзмездното придобиване на активите дружеството е следвало да начисли съответния приход (по пазарна цена, при което няма да пречка да бъде възприета именно цената посочена в нотариалните актове), то при последващото безвъзмездно отчуждаване на същите тези активи, счетоводните разходи не се признават за данъчни цели. С оглед гореизложеното първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в тази си обжалвана част. В частта относно допълнително определен за 2009 г. корпоративен данък в размер на 42,80 лв. и начислени лихви за забава. Според ревизионен акт № 241302160/29.01.2014 г., издаден от Т. Т. на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 373/24.04.2014 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при ЦУ на НАП, ревизираното дружество не дължи корпоративен данък и лихви за 2009 г. С оглед гореизложеното и предвид липсата на установени данъчни задължения за 2009 г., "Ф. Р." ЕООД не дължи данък по ЗКПО за 2009 г. Разноски: С оглед изхода на спора на "Ф. Р." ЕООД като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 758 лв. съобразно уважената част от жалбата и представен списък с разноски. Н. Д. "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, разноски като ответник по касация не се дължат поради липса на изготвен на отговор по касационна жалба и процесуално представителство по настоящото производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,