Решение № 224 от 23.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 991/2019 г.

Решение № 224 от 23.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 991/2019 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България, за възобновяване на ВНЧД № 175/2013 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, отмяна на постановеното по същото дело определение от 10.06.2013 г., с което е отменено определението от 16.04.2013 г., на Окръжен съд - Пловдив, по НЧД № 252/2013 г., и е оставено без уважение предложението на Пробационния съвет - гр. Асеновград за замяна, на основание чл. 43а, т. 2 НК, на остатъка от наложеното наказание пробация на осъдения Н. Д. П., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В искането се поддържа, че при постановяване на атакуваното определение съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е приложил разпоредбата на чл. 82, ал. 4 НК. Изтъква се, че относно изпълнението на наказанието пробация, давност не е текла, поради приоритетното изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража и на наказанието лишаване от свобода, тъй като в този случай изпълнителната давност на наказанието пробация започва да тече от момента, в който наказанието стане изпълнимо - от освобождаването на осъдения от затвора на 9.08.2012 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането, по изложените в него съображения. Осъденият Н. Д. П., редовно призован чрез своя защитник, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не изпраща процесуален представител. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното определение Окръжният съд – Пловдив, наказателно отделение, е заменил изцяло остатъка от наложеното по НОХД № 121/2009 г. на РС - Асеновград наказание на осъдения Н. Д. П., от [населено място]- пробация, с наказание лишаване от свобода в размер на 5 месеца и 5 дни, което е постановил да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По жалба на осъденото лице, Апелативният съд - Пловдив, с атакуваното въззивно определение е отменил първоинстанционното и вместо него е постановил ново, с което е оставил без уважение предложението на Пробационния съвет - гр. Асеновград за замяна, на основание чл. 43а, т. 2 НК, на остатъка от наложеното на осъдения Н. Д. П. наказание пробация, по НОХД № 121/2009 г. на РС - Асеновград. Приел е, че е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказанието пробация, което е пречка за постановяване на замяната на неизтърпения остатък от него с лишаване от свобода. Определението, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е процесуално допустимо. Депозирано е от легитимен орган - субект на инициатива в производство за възобновяване на наказателно дело, срещу съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета НК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Макар настоящото производство за възобновяване на наказателното дело да е образувано след постъпилото отново във ВКС - на 4.10.2019 г. искане на главния прокурор, последното е от 28.10.2013 г., депозирано първоначално на 30.10.2013 г., с вх. № 29994 от същата дата на Окръжен съд - Пловдив. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Развитите в искането на главния прокурор подробни съображения по приложението на материалния закон, аргументиращи несъгласието му с приетите от апелативния съд правни изводи- относно приоритетното изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража и наказанието лишаване от свобода, предвид задължителното съобразяване с изискването съответното наказание (в случая пробация) да е реално изпълнимо, пряко рефлектиращи върху приложението на института на давността за изпълнение на наказанието, принципно се споделят от ВКС. Към настоящия момент обаче е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказанието пробация спрямо осъдения Н. П.. Определението за одобряване на споразумение по НОХД № 121/2009 г. на РС - Асеновград, с което на посочения осъден е наложено наказание пробация с определени три конкретни пробационни мерки, е влязло в сила на 9.04.2009 г. От тази дата започва да тече давностният срок за изпълнение на визираното наказание, съгласно чл. 82, ал. 2 НК. Същевременно, П. е бил осъден и по НОХД № 238/2010 г. на РС - гр. Асеновград за което считано от 5.03.2010 г. до 9.08.2012 г., когато е освободен от Затвора - гр. Пазарджик (л. 89, НЧД № 252/2013 г.), същият последователно е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража и е изтърпявал наказание лишаване от свобода. В този смисъл наказанието пробация е станало изпълнимо след 9.08.2012 г., от който момент нататък следва да се преценяват относимите към изпълнителската давност обстоятелства. От съществено значение за решаването на основния въпрос в настоящото производство- изтекла ли е абсолютната давност за изпълнение на наказанието, с оглед преценката за основания за спиране или прекъсване на давността, е и последното действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. В случая това е решението на Пробационния съвет- гр. Асеновград, при ОС "Изпълнение на наказанията"- гр. Пловдив от 13.02.2013 г. за сезиране на компетентния ОС - Пловдив по реда на чл. 43а, т. 2 НК за замяна на наказанието на П. - пробация с лишаване от свобода. До произнасянето на АС - Пловдив с влязлото в сила определение от 10.06.2013 г., с което искането е оставено без уважение, е налице прекъсване на давността за визирания период, от който момент, на основание чл. 82, ал. 3 НК е започнала да тече нова давност. Предвид целия комплекс релевантни данни, безспорни по делото, при отчитане влизането в сила на съдебния акт, с който е наложено наказанието пробация, периодите, в които осъденият се е намирал в пенитенциарно заведение и действията на надлежните органи, предприети за изпълнение на присъдата, е очевидно, че към настоящия момент е изтекла и абсолютната давност за изпълнение на наказанието пробация на осъдения П., установена с нормата на чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК, в случая- три години. Последното изключва всякаква правна възможност срещу същия да бъдат предприемани каквито и да било мерки за изпълнение на това наказание. В този смисъл настоящият съдебен състав съобрази и задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017 г., по т. д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСНК. Именно изтеклата абсолютна давност, окончателно преклудираща правото на държавата да изпълни наложеното на Н. П. наказание пробация, е основанието за прекратяване на присъдена преписка № 106/2009 г., по описа на Районна прокуратура - Асеновград, с постановление от 22.04.2019 г. на прокурор от същата прокуратура. Ето защо, макар към датата на постановяване на атакувания въззивен съдебен акт абсолютната давност за изпълнение на наказанието пробация да не е изтекла, както се поддържа в искането, и в този смисъл действително е допуснато релевираното нарушение на закона, към настоящия момент, както беше посочено по- горе, тази давност е изтекла и следователно, продължаването на всякакво наказателно производство, отнасящо се до изпълнението на вече погасено по давност наказание, е недопустимо. Поради това искането на главния прокурор за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. Съобразно изложеното до тук и в контекста на правомощията на настоящата инстанция, е безпредметно също така и обсъждането на наличието (или липсата) на други, предходни основания за спиране и прекъсване на давността извън коментираното, доколкото същите биха се оказали изцяло ирелевантни за формирането на крайния извод, респ. за решаване на въпроса за основателността на искането, с което ВКС е сезиран. Не могат да бъдат споделени съображенията на представителя на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание, че изчисляването на давностните срокове, в хипотезата на абсолютна давност за изпълнение на наказание, в случая следва да се изпълни не при условията на чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК, а съгласно чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 НК. Това е така, защото подлежащото на изпълнение, въз основа на влязъл в сила съдебен акт наказание, е пробация, а не лишаване от свобода. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение