Решение № 9668 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2010 г.

Решение № 9668 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2090 от 24.06.2010 г., постановено по адм. д. 401/2010 г. Административен съд - София град, първо отделение, 8-ми състав, е отхвърлил жалбата на Ваня Георгиева Панагонова от гр. София срещу Заповед № 10283/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници". Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ваня Георгиева Панагонова от гр. София чрез пълномощника й адв. Георги Георгиев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, ат. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 2090 от 24.06.2010 г., постановено по адм. д. 401/2010 г. Административен съд - София град. Претендира разноски. Ответният по касационната жалба директор на Агенция "Митници"-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Ваня Георгиева Панагонова от гр. София срещу Заповед № 10283/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "старши инспектор" в Регионална митническа дирекция - София, Митница Аерогара София. В уводната част на съдебния акт съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, както и събраните по делото доказателства. Прието е още, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Съдът е изложил подробни мотиви по направеното от жалбоподателката оплакване за допуснато нарушение на процедурата по съкращаването и по конкретно на неспазване на утвърдената със Заповед № ЗАМ - 613 от 12.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" процедура за съкращение на персонала. Посочено е, че то е неоснователно тъй като въпросната процедура е приета във връзка със структурни промени в митническата администрация, извършени с Постановление № 302 от 15.12.2009 г. за приемане на нов Устройствен правилник на Агенция "Митници" поради което е неотносима към спора, а освен това в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. няма нормативно установено изискване за извършване на подбор, като преценката на органа по назначаването в тази насока не подлежи на съдебен контрол. Първоинстанционният съд е изложил аргументи защо намира процесната заповед за издадена в съответствие с материалния закон. В тази насока е дадено тълкуване на понятието "длъжност в администрацията" съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията, на база на което е изграден изводът, че в случая са изпълнени и двете кумулативни изисквания за извършено съкращение, поради което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е в съответствие с материалния закон. Постановеното решение на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се аргументи, че неправилно съдът е приел, че преценката на органа по назначаването при съкращаване на длъжността относно това кои служители да бъдат съкратени и кои не е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Посочено е също така, че в оспорената заповед липсват мотиви защо касаторката е била съкратена при положение, че служители, оценени с по-малък брой точки, са предпочетени да останат на работа. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По начало правилно съдът е приел, че както утвърждаването на щатното разписание, така и преценката кои служители да бъдат съкратени, се осъществява при условията на предоставена на органа по назначаването оперативна самостоятелност. Административните актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност, на общо основание подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, освен когато този контрол е изрично изключен със закон, какъвто не е конкретният случай. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Затова съдът, ако установи, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност, трябва да провери спазването и на тази регулация. Това значи да прецени, дали с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта - чл. 4, ал. 2, ако се постига, дали не е било възможно решение, по-малко обременително за трети лица - чл. 6, ал. 2 и 3 а ако не е имало и такова решение - имало ли е решение, осъществимо с по-малко обществени разходи (средства, усилия и време) - чл. 6, ал. 4. Ако поне едно от тези правила е нарушено, актът следва да бъде преценен като несъответен на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Независимо от изложеното, решението е правилно като краен резултат по следните съображения: От данните по делото е видно, че от страна на директора на Агенция "Митници" е издадена Заповед № ЗАМ 613 от 12.11.2009 г., с която е утвърдена процедура за съкращение на персонала в митниците, изменяна и допълвана със заповеди № ЗАМ - 623/24.11.2009 г. и ЗАМ - 666/03.12.2009 г., която е оповестена на служителите. Въз основа на нея процедура е съставен протокол № 2 от 07.12.2009 г. /л. 112 и следващите от делото/ на комисия, назначена със заповед № ЗАМ - 649/01.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", за извършена оценка на определените за подбор служители в състава на Митница Аерогара София, от който е видно, че жалбоподателката Ваня Георгиева Панагонова е получила една от ниските оценки от оценените старши инспектори - 72 точки (като по-ниска или равна на оценката на Панагонова са получили други 12 служители, при съкратени 42 бройки за длъжността "старши инспектор"). Този резултат, макар и не вписан в мотивите на обжалваната заповед, очевидно е отчетен от органа по назначаването при издаване на процесната заповед, поради което наведеният довод, че процедурните правила по съкращението не са спазени, се явява неоснователен. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Агенция "Митници"- гр. София сумата 150 лв. юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение,