Решение № 6565 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2453/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) срещу Решение № 2393 от 20.01.2026 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 5832/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на ГДИН срещу Решение № ЛС-04-270 от 16.05.2025 г. на ръководителя на Програмния оператор (ПО) на Програма „Правосъдие“ по Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. (НФМ) за определяне на финансова корекция в размер от 10 % от допустимите разходи по Договор № 657 от 20.01.2021 г., с изпълнител ДЗЗД „СББ ЛОГИСТИК“. Касационният жалбоподател - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага аргументи, че съдът неправилно е приел, че оспореното решение за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, доколкото в представената по делото Заповед № ЛС-04-128/04.03.2025 г. на министъра на правосъдието липсва оправомощаване за определяне на финансови корекции. Сочи още, че съдът не е извършил самостоятелна и задълбочена преценка на наведените в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на акта. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, а при условия на евентуалност - да върне делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски по делото по представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ръководителят на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ по НФМ, в представения по делото писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу Решение № ЛС-04-270 от 16.05.2025 г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ по Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. за определяне на финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор № 657 от 20.01.2021 г., с изпълнител ДЗЗД „СББ ЛОГИСТИК“, за нарушение на чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 2, ал. 2 ЗОП, представляващо нередност по т. 10, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г.). Изводът на съда за законосъобразност на административния акт е обоснован след проверка на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган. Процесният административен акт е подписан от В. Д. на длъжност държавен експерт в отдел „Координация на политики в съдебната система“ в Дирекция „Стратегическо развитие и програми“ в Министерството на правосъдието. Видно от съдържанието на Заповед № ЛС-04-128/04.03.2025 г. на министъра на правосъдието, с която последният определя В. Д. за ръководител на Програмния оператор на програма „Правосъдие“, изрично са изброени правомощията, които са й делегирани, но сред тях не е предвидено определянето на финансови корекции. Като основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 5.6. от Регламента за изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 във връзка с Меморандума за разбирателство относно изпълнението на НФМ 2014-2021, сключен между Република България и Кралство Норвегия, чл. 1 от Закона за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на НФМ 2014-2021 г. и Програмното споразумение от 23.05.2018 г., подписано между Националното координационно звено (Дирекция „Централно координационно звено“ в Администрацията на Министерски съвет) и норвежкото Министерство на външните работи, чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията във връзка с чл. 3, ал. 2 и чл. 5, т. 21 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието. Липсата на изрично посочване на правомощието за определяне на финансова корекция в заповедта води до липса на компетентност, която не е отчетена от първоинстанционния съд. Този извод е в съгласие с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, в което се приема следното: „Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем.“ По аналогични случаи в същия смисъл са Решение № 12677 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10045/2025 г., VII о. и Решение № 13353 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9562/2025 г., VII о. С оглед наличието на основанието по чл. 146, т. 1 АПК за нищожност на акта, касационната инстанция не следва да обсъжда изводите на първоинстанционния съд относно останалите основания по чл. 146 АПК. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за обявяване на акта за финансова корекция за нищожен. С оглед на изхода от спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер на 612,68 евро, от които 204,08 евро държавна такса и 102,26 евро за първата инстанция и 204,08 евро държавна такса и 102,26 евро за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение