Решение № 12315 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11920/2019 г.

Решение № 12315 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11920/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Стоянов като наследник на А. Стоянова, чрез адв. Солинков, срещу Решение № 1232/1.07.2019 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2627/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 1313/7.08.2018 г. на зам. -кмета на община Несебър, нареждаща премахването на строеж "Едноетажна жилищна сграда", находящ се в югозападната част на ПИ с идентификатор 51500.502.168 по КККР на гр. Несебър, като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Ответникът – кметът на община Несебър, чрез адв. Ишкиева и юрк. Попова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници не вземат участие в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Атакуваното решение не е засегнато от касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователен е касационният довод, аргументиращ неяснота относно издателя на акта. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи от съответните категории. В случая със Заповед № 1861/16.11.2015 г. кметът на община Несебър е оправомощил зам. -кмета по "Правно обслужване и общинска собственост" да го замества при отсъствие, а със Заповед № 1/27.06.2018 г. на председателя на Общински съвет - Несебър се удостоверява причината за отсъствието на титуляря – командироване. Основанията за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж са изчерпателно регламентирани в чл. 225, ал. 2 ЗУТ. В оспорената пред първата инстанция заповед като основание за издаването й е прието това по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Административният орган разполага със самостоятелна преценка при определяне на правното основание за издаване на акта и за него липсва задължение да изложи аргументи за липсата/наличието на останалите хипотези по чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Противно на твърдяното в касационната жалба, неизследването на съответствието на изграденото с подробния устройствен план не представлява порок на заповедта, водещ до нейната незаконосъобразност. Фактическите установявания за извършени дейности, попадащи в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, без надлежно разрешение – чл. 148, ал. 1 ЗУТ, са материалноправните предпоставки, породили правомощието на административния орган по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ да разпореди премахването на строежа. По делото не се спори, че за изградения обект липсват строителни книжа. Търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, правилно е изключена от съда. Дори и да се възприеме за достоверно благоприятното за касатора твърдение относно годината на изграждане на обекта – 2000 г., не е налице основание той да бъде признат за търпим и поради това неподлежащ на премахване. Алинея 1 на § 127 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г. не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПРЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1. Друго разбиране би обезсмислило въобще правилата на § 16. По отношение на незаконния строеж би бил хипотетично приложим § 16, ал. 3 ПРЗУТ, доколкото обектът по твърдение на касатора е изграден през 2000 г. и не е бил узаконен до обнародването на ЗУТ, т. е. до 2.01.2001 г. За да е налице търпимост по относимата разпоредба, е необходимо кумулативно строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за периода от 30.06.1998 г. до 2.01.2001 г. или съгласно ЗУТ, но и да е бил деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. Последната предпоставка за търпимост не е осъществена и само това основание е достатъчно да се приеме, че въпросният строеж не е търпим и затова подлежи на премахване. Изграждането на обекта без разрешаващ строителството акт и при неосъществяването на предпоставките той да бъде определен като търпим обуславят законосъобразността на заповедта за премахването му. Съответстващото заключение на административния съд изключва релевираните пороци на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. При неоснователността на касационната жалба следва да бъде присъдено в полза на община Несебър заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение